Спомени от соца: Имаше бой за „Паралели” в кварталните репове

По-възрастните българи не може да не си спомнят как си купувахме някои вестници и списания в недалечното соцминало. Имаше няколко издания, до които просто човек не можеше да се добере, ако няма връзки в т.нар. репове.

На първо място, без да се колебая, слагам голямото цветно списание „БТА Паралели”. То беше първият плах социалистически опит да се строшат веригите на информационно затъмнение и да се пишат вести от света на „гниещия” капитализъм. Нещо повече – кратките дописки бяха придружени с хубави снимки, които гледаш и ахкаш. Само че на един РЕП се полагаха едва 5-6 броя от „Паралели”. И щом пристигнат, продавачките тутакси ги слагаха под тезгяха за „приятели”.

Знам, че в нашия РЕП сред т.нар. приятели беше местният месар. Той винаги си взимаше списанието, подавайки на будкаджийката прясна мръвка, увита във вестник. Беше и майка ми – тя пък й правеше специална орехова торта. Като прочетеш списанието, то отиваше в други ръце, които го чакаха, в трети, докато се превърне в книжна дрипа. Веднъж присъствах на истински кютек пред будката за последния брой на „Паралели”. Здравеняк яростно халоса по главата един по-възрастен човек и му отмъкна списанието от ръцете. Докато дойде милиционерът, отпраши с мръсна газ с вехтия си москвич.

Трудно се добирахме и до седмичника „Поглед” – той вече не съществува. Този таблоид – много модерен за онова време формат, също бъкаше от новини, не съвсем обичайни за тоталитарното време. Да не говорим за вестник „Спорт”. Мъжът ми, който беше лекар, дълго ухажваше будкаджийката, докато най-накрая разтопи каменното й сърце и тя склони да му запазва един „Спорт”. Трябваше да й донесе мазило за артрита, за да постигне заветната цел.
 
 
Маргарита Шопова, София