Спомени от соца: Гъзарията през 70-те – рокля от ЦУМ и костюм от завод „Дружба”

Всеки човек е запазил някакъв спомен за времето, когато е завършил училище. Безгрижието свършва и всеки поема по своя път, където сам трябва да решава бъдещето си. Раздялата с училището, учителите и приятелите, с които е бил години наред, бе вълнуващо събитие при соца. Нищо че балът и организацията около него, както и сега, беше пълна безсмислица.

Абитуриентските вечери бяха период, в който завършващите средно образование сякаш си забравят главата вкъщи и си поставят за цел да извършат колкото е възможно повече глупости за единица време. И всяко следващо поколение сякаш се опитваше да надмине предишните по изтрещялост.

В годините на социализма балът беше празник на свободата и свенлива демонстрация на еснафската представа за шик. През 60-те като традиция преди празничната вечер се правеха серенади под прозорците на учителите. След това зрелостниците биваха канени от своите вече бивши преподаватели на почерпка, която обаче изключваше алкохол.

Докъм началото на 70-те липсваше превърналото се по-късно в традиция събиране на цялата рода, за да се полее фактът, че детето е успяло да завърши средното си образование.
Помня, че още година преди бала родителите започваха да търсят оригинален плат и обувки за своите деца. За тази цел ходеха на екскурзия в ГДР, Чехия и Румъния. От провинцията най-често се пътуваше до София, за да се набавят дрехите за балната нощ. Пазаруваше се от ЦУМ, ЦНСМ, фирмения магазин на завод „Витоша”. През 70-те си беше гъзария момчето да носи костюм конфекция от варненския завод „Дружба”, който беше най-реномираният производител на мъжка мода по това време.

За модели се ползваха кройките от апокрифните списания „Бурда” и „Некерман”. Наблягаше се на бялото и на розово-цикламената гама.
В средата на 60-те години в деня на бала момичетата бяха облечени според тогавашната мода с дълги до коляното рокли, ушити от изкуствените модни немачкаеми полиестерни коприни. Косите им бяха вдигнати в класически кок или с тупирани прически за обем тип «копа сено». Момчетата носехме тесни панталони «кюнци», яките на ризите бяха високи, а вратовръзките – тесни и дълги, тип «въже», съвсем като на кумирите ни от «Бийтълс». Само в прическите не можехме да докарваме дължината на косата на идолите ни Джон Ленън, Пол Макартни и особено на Ринго Стар, защото до последния ден се подстригвахме старателно, както изискваше правилникът на училището. 

През 60-те и до края на 70-те още я нямаше практиката кавалерът да вземе момичето от дома му и да го отведе на бала. То в повечето случаи и нямаше с какво да го отведе – колите бяха сравнително рядък лукс.

Основната част от събитието, разбира се, се случваше в ресторанта – обикновено най-хубавият в града. По масите се лееше алкохол. Абитуриентите за първи път пушеха цигари, без да им се налага да се крият от своите учители.

Музикалното оформление се състоеше предимно от българска естрада. През 70-те Лили Иванова и Емил Димитров вече са на върха на славата си, популярни са и Йорданка Христова, Борис Гуджунов и Богдана Карадочева. В края на 70-те и 80-те вече беше времето на диското. Звучаха АББА, "Бони Ем", "Смоуки", "Блонди".

Програмата на масовото веселие често обаче не завършваше в ресторанта. През 60-те за старозагорските абитуриенти например беше популярно да изкачват през нощта стръмния хълм над града Аязмото и да играят хора на върха. В Пловдив пък катереха паметника „Альоша“.

На сутринта всички се прибираха пияни, раздърпани, разчорлени и с разранени крака.
 
 
Никола ХИНОВ, Стара Загора