При социализма ходех на почивка, сега съм беден

По време на една разходка на Витоша наскоро минах покрай бившата почивна станция на силнотоковия завод в „Илиянци” от времето на социализма. Останах потресен от изоставената сграда, която и до ден-днешен е в състояние да посреща гости и почиващи поне като планинска хижа. Спомням си, че навремето почти всички големи предприятия в столицата имаха собствени почивни бази и профилакториуми в планината. Всички те работеха на пълни обороти и работещите на смени можеха да почиват целогодишно срещу почти символично заплащане. Организиран беше ведомствен превоз, въобще хората бяха улеснени максимално. В повечето случаи условията бяха превъзходни за времето си. По-късно възможностите за почивка бяха разширени и със строежа на почивни бази на морето.

Добър или лош, ама социализмът поне даваше някаква възможност за почивка на хората. В страната имаше обособени цели центрове за отдих и рехабилитация – Хисаря, Вършец, Костенец, Велинград. Стотици хиляди са минали през техните санаториуми, където освен отдих са укрепили и здравето си. И най-важното е, че тези почивки бяха достъпни за хората, а те масово се възползваха от тях. Може да се твърди със сигурност, че през 60-те, 70-те и 80-те години почивката на българина беше напълно гарантирана, достъпна. Е, вероятно на всички ни е ставало досадно понякога години наред да почиваш на едно и също място, сред едни и същи до болка познати лица на свои колеги, но можеше да си на планина, на море, на балнеосанаториум. За разлика от сега, когато огромна част са или работещи бедни, или просто безработни. Аз вече също нямам средства да отида на море или планина. Днес е трудно работа да си намериш, камо ли за почивки да мислиш.
 
 
Николай Мишев, Плевен