Защо „демократите“ ликвидираха радиоточките, които излъчваха очерци за трудови хора и поздравителни концерти  

Напоследък си давам все по-ясна сметка, че сърцето ми остана в малкото радио. На „конкурс“ се класирах за водещ в местното радио на родния ми град и веднага започнах работа. Не беше лесно, непозната материя, но се учех от колегите. Радиопредаванията бяха планирани по дни и съответни рубрики. И тъй като в училището на живота няма междучасие, успоредно с ежедневните предавания започна и участието ми в областни и национални конкурси. Сама избирах темите, музиката и с колко да бъде разчупен текстът за едно 7-8-минутно предаване. Класирана на областен конкурс, заминавах на национален, където се състезавах с колеги от цяла България. Националните конкурси отразяваха работата на БЧК и се провеждаха най-вече в град Хисаря. Отразяваха и дейността на ГО (Гражданска отбрана) и Безопасността на движението –провеждаха се в София. До нас, радиоводещите, стояха ръководителите на областния съвет на БЧК-Плевен. Разбиране, рамо и най-вече човечност получавахме от г-жа Ганева (светла ѝ памет), от г-н Лукан Луканов. Започнах плахо, но в националното жури имаше стойностни и разумни хора и неусетно започнах да се готвя със старание и хъс и най-вече с желанието да се срещна отново с г-жа Ефросина Мирчева (светла ѝ памет), с г-н Методи Милотинов, с г-жа Петя Андреева – специалисти и от радио, и от БЧК. Много скоро студиото се изпълни с грамоти и награди, защото на всеки конкурс класирах местното радио на едно от първите три места.

Но… дойде кривокрацията и умните решиха, че местната радиопропаганда трябва да бъде ликвидирана. След 12 години творческа работа продължих с учителската професия. Вече учителка, за последно участвах в национален конкурс с радиопредаването „Писмо от две сърца“ с музика на Мориконе, но продължих да работя с БЧК-Плевен като председател на общинската структура на БЧК до заминаването ми за Великобритания. Бях дълги години част от едно хуманно семейство, наречено областен съвет на БЧК-Плевен.

Да, но във всяко селище замлъкнаха „черните кутии“ – радиоточките, които съобщаваха новините в общината, излъчваха очерци за трудови хора, поздравителни концерти. България се понесе устремно към съсипията, та до днес! Махнаха, съсипаха стойностните и милеещи за народ и родина хора, за да се настанят най-големите крадци и мошеници, мислейки единствено какво и колко могат да плячкосат! Хиляди специалисти, висшисти останаха без работа, превръщайки се в клошари и редовни посетители на контейнерите с боклук. Наглите крадяха, богатееха, а ние обеднявахме все повече. На хиляди сърцата останаха там, в работата, която обичаха, която им носеше радост, престиж и удовлетворение.
 
Валерия Стефанова, Лондон