Фарсовата комедия „Опълченците на Бюджета“

Кой знае защо, каквото и да подхванем, накрая го превръщаме във фарс. В момента наблюдаваме фарсовата комедия „Опълченците на Бюджета“. Цял месец вече страната ляга и става с бюджет 2026. Сякаш не се изготвя бюджет, а се води война. Новините за него приличат на комюникета и военновременни сводки. Единия ден работодателите атакуват и свалят някакви ставки с 2 пункта. На другия ден синдикатите контраатакуват и връщат ставките на предишното им място. Боевете са като на Шипка.

„Грабвайте числата!“ – синдикалистът се изкряска
и пенсии и осигуровки хвръкнаха завчаска.
Още миг – ще падне плоският данък.
И изведнъж – КНСБ удари на камък.
А в парламента немеят, друг път не видели
в едно да го бранят десни и леви нефели?“

(Да прощава Дядо Вазов за пародията по безсмъртното му стихотворение. Но човек просто го сърбят ръцете, наблюдавайки бюджетната истерия.)

Патакламата с бюджета идва дюшеш на медиите, които съвсем целенасочено наливат масло в огъня и пълнят изобилно новинарските и публицистичните си емисии с темата. Започват поголовни тв интервюта и в рамките на месец по проблемите на бюджет 2026-а отношение взема почти цялото пълнолетно население на страната. От президента, през частния и държавния бизнес, до баба Гинка от село Горно Нанадолнище. За баба Гинка бюджетът е швейцарското правило. Швейцарското правило е като шведската стомана – желязна гаранция за увеличението на пенсията. Докато бабата коментира държавната хазна, сраженията в столицата продължават. Този данък мръднал малко нагоре, другият паднал малко надолу, минималната заплата единия ден е с 5 лв. повече (Ура!), другия – с 5 лв. по-малко (Ууууу!). Публиката се забавлява. Фарсът си върви. И рецесията също.

Вероятно най-цитираната фраза през последните 30 години „Икономиката, глупако!“ погрешно се приписва на Бил Клинтън. Оригиналната фраза е: „Говорете за неща, които ще имат значение за хората. Това е икономиката, глупако.“ Тя е на американския политически консултант Джеймс Карвил, измислена специално за кампанията на Клинтън, който с нея на практика печели изборите през 1992 г. срещу президента Буш, въпреки че само година по-рано Буш има одобрението на 90 на сто от американците.

Гениалното прозрение на г-н Карвил дава отговор на дилемата възможно ли е да имаме добър бюджет при слаба икономика. Не, не може. А оттам идват и важните въпроси. Ето някои:

Защо бягат от страната чуждите инвеститори, а с тях и работните места? Къде са ни модерните заводи, модерните високотехнологични компании, които носят висока принадена стойност и съответно пълнят хазната с достатъчно пари? Къде са ни автомобилните заводи? „Фолксваген“ отказа да построи новия си завод в Турция заради диктатурата на Ердоган, но защо не го направи в нашата велика демокрация? Може би защото в нея всеки прави каквото си иска и най-вече което не му е работа? Къде изчезна селското ни стопанство? Защо 80 процента от мижавата ни икономика са услуги и търговия? Може ли само наистина добре развитият ни IT сектор и военнопромишленият комплекс, захлебил сериозно покай войните да генерират достатъчно приходи за бюджета? Докога ще поддържаме 30% сива икономика по данни на Евростат, която пълни само джобовете на сивата класа? И колко време ще ни изтърпят с нея в еврозоната?

Това е положението. Икономиката, глупако.бг! Без нея, както и колкото и да коментираме и консолидираме бюджета, накрая всички ще са недоволни. Дори самите предлагащи заявиха, че не го харесват (?!). Но така или иначе ще го приемат. И да не го приемат, ще караме със стария. Няколко години вече го играхме този номер и нещата бяха толкова зле, колкото и с редовния.

Най-страшното е, че всеки следващ държавен бюджет ще е все по-катастрофален. Защото перспективите пред бг.икономиката са от лоши, по-лоши. Тя е свързана над 70% с европейската и най-вече с германската. А там нещата са повече от притеснителни. ЕС навлиза в тежка икономическа криза. И тя неминуемо ще се стовари върху нас. Германският мотор на Европа започва да се задавя. Наблюдаваме най-големия индустриален срив в Германия от пандемията. За 2024 г. са фалирали 22 000 немски фирми! Немските компании вече бягат към САЩ. И то големи емблематични компании като BASF, втория по големина химически концерн Evonik, Aierbus, фармацевтичния гигант Biontech, Hellma Materialis, Viessman и пр. Според социологическо проучване 69% от семейните немски фирми възнамеряват да преместят бизнеса си в чужбина, където има по-добри условия за него. Само за 2005 г. – от януари до август, 72 големи немски предприятия са затворени.

Втората икономика на ЕС Франция също върви неудържимо към фалита. Външният ѝ дълг е колосален – 114% от БВП. „Франция никога не е била толкова близо да финансовата бездна“, твърди министърът на вътрешните работи Бруно Ретайо. 54% от френския държавен дълг се намират в чужди ръце. Т. е. 54% от френския суверенитет са в чужди ръце. Тогава чудно ли е, че антиевропейският Национален фронт на Мари льо Пен води убедително в рейтингите и иска предсрочни избори?!

През 2008 г. икономиката на ЕС превишаваше тази на САЩ. Днес икономиката на САЩ превишава с 1/3 тази на ЕС! Само за последните няколко години европейската икономика е нараснала с 6%, а тази на САЩ с 82%. Изглежда, Америка е подписала смъртната присъда на Стара Европа. Европейската икономика отстъпва вече и на Азия, която в сферата на иновациите от „ фабриката на света“ вече се превърна в „лабораторията на света“. Статия в британския „Телеграф“ твърди, че упадъкът на Европа се дължи на некомпетентните ѝ елити, които не са в състояние да разрешават огромните проблеми пред ЕС. „Загниването и разложението вече много са напреднали: безделието, болезненият пацифизъм и омразата към себе си и собствената си европейска цивилизация са вкоренени до такава степен в съзнанието на елитите, че смъртоносната спирала на упадъка вече няма как да бъде спряна“. Няма смисъл да опонираме на толкова влиятелен вестник.

От началото на годината досега у нас има 10% спад на промишленото производство и 7% намаление на износа. Лавината идва… И какво правим? Прекрасно е, че икономиката ни е отворена и тясно свързана с европейската, но сега, когато Европа е на прага на тотална икономическа и финансова криза, какво ни пречи да погледнем и към други пазари, вместо да чакаме да падне таванът?

Руските пазари отдавна са загубени. Китай и Индия са опция, но са много далече, а и ние сме твърде микроскопичен пазар, за да се занимават с нас. Канада и САЩ, Бразилия и Аржентина са далече на запад, от тях ни дели огромен океан. Експерти и предприемачи с богат опит във външната търговия предлагат изход – да се обърнем към Близкия изток. Той е под носа ни. Има редица основания да се смята, че близкоизточните държави с близо 400 млн. население, които са огромен, непретенциозен и нуждаещ се от всякакви стоки пазар, могат да изиграят съществена спасителна роля в тези буреносни времена. В региона са запазили добър спомен както за българската продукция, която се е продавала при тях преди 40-50 години, така и за нашите специалисти, работили там по това време, споделят търговци, работещи по тези райони. Любопитното е, че българските стоки в тези страни се възприемат като европейски, за арабите България винаги е била Европа. И затова нашите стоки ще имат ценово предимство пред турските или китайските и заради евтиния сухопътен транспорт от България.
Уви, и това е „Мечтание“ от Шуман. Нито ще стигнем до Далечния запад, нито до Близкия изток. Защото сме, пак с извинение, по-мързеливи и от арабите. Сега си имаме за забавление поредната фарсова постановка – „Драмата Лукойл“. Спасителната дерогация (слава и на Бог, и на Тръмп, което е едно и също) пристигна посред нощ. И сега имаме 6 месеца спокойствие и 600 въпроса, засега без отговори. Кой ще купи рафинерията? Кога ще я купи? Къде ще я купи? Защо ще я купи? Как ще я купи? А ако не се намери купувач? А какво ще стане след дерогацията? Особеният управител Спецов спец ли е и по управление и продажба на рафинерии?

А ако Путин внезапно се откаже да продава? Тогава вече фарсът ще премине в трагедия. Бензиностанциите пускат кепенците. И дано властта осигури достатъчно велосипеди на поносими цени за населението. Няма лошо. Нали и холандският, и шведският премиер ходят с колело на работа… Да не говорим пък за 1 милиард китайски велосипедисти.