Преди десетина години науката потвърди с доказателства от изследвания концепция, която за първи път е изречена сериозно, макар и без особени аргументи, от Ницше: „Всички наистина велики мисли се зараждат по време на ходене“. Технологичният гений Стив Джобс (1955-2011) за себе си беше открил две работещи техники за освежаване на ума – „безсмислените разходки по време на работа“ и „ходещите съвещания“ – запазена марка на неговия мениджърски стил. Той е прилагал перфектно рецептата за креативност, която невролозите ще измерят и публикуват едва години по-късно.
Най-известният работен метод на визионера, особено при блокиране в задача или при нужда от пробив, са разходките и ходещите оперативки, които превръщат заседателната зала в пешеходна пътека. Отстрани похватът изглежда просто ексцентричност на гений. Науката обаче доказва, че Джобс не е следвал прищявка – той интуитивно е прилагал техника за рестартиране на мозъка, която е нямало откъде да научи наготово, защото по онова време не е била проучена.
Станфордският университет публикува серия от четири експеримента, които превръщат във факт претенциозното остроумие на Ницше. Този научен документ дава убедително обяснение защо подходът на Джобс е бил толкова успешен, когато той и екипът му са блокирали в търсенето на решения. Иноваторът е използвал разходките за сложни изчисления, за да пробие „стената“ и да генерира „свободен поток от предложения“ – точно това, за което ходенето е най-ефективно.
Експериментите на станфордските учени показали, че ходенето не е просто пасивна почивка, а оптималният начин за раждане на идеи.
Когато богът на технологиите се е разхождал, за да преодолее някакво мисловно вцепенение, ефектът е продължавал и след това на бюрото или в заседателната зала. Ефектът на „опашката“ доказва, че мисловният тласък не е мимолетен. Разходката е катализатор, който отключва за часове напред креативността. Достатъчно е да се разходите 10 минути преди обсъждане, за да влезете в залата с вече зареден за инкубиране на идеи мозък. Това прави методът на Джобс изключително достъпен. И не е нужно да търсите парк или планина. Няколко обиколки из офиса, коридора или минаване през фитнеса за минути на бягащата пътека са достатъчни, за да раздвижите не само тялото, но и мисълта си.
Взети заедно, откритията сочат, че ползите от ходенето не са свързани с вдъхновение от гледката или с разсейване. Ефектът е по-дълбок, почти биохимичен, като искра в когнитивните ни процеси, която продължава да свети дори след като отново седнем на бюрото си.
Все още няма коментари