Манастирът „Свети Наум“ край Охридското езеро от векове е сред най-почитаните духовни центрове на Балканите.
Св. Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник. След смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Св. Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска. През 893 г. на историческия църковно-народен събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис-Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели, носещ днес неговото име. Живял в него десет години.
За манастира се носят стотици вярвания, легенди и свидетелства за необясними явления. Най-известното от тях е свързано с възкресението на момче в началото на XX век – случай, за който и днес се разказва от поколение на поколение сред местните жители и поклонниците.
В албанското село Ръче, близо до Охридското езеро, тежко заболяване поразило младо момче и то бързо започнало да се влошава. Лекарите били безсилни. Последният съвет към отчаяния му баща бил да го заведе в манастира „Свети Наум“ и да положи детето върху каменния саркофаг на светеца. Мъжът качил сина си в гребна лодка и поел през Охридското езеро към манастира, който се намира на един от най-красивите му брегове. По време на пътуването обаче момчето издъхнало. Когато лодката акостирала, то вече било мъртво. Въпреки това монасите взели тялото на детето от съкрушения му баща и го положили върху надгробната плоча на светеца. По думите на очевидци тогава се случило невиждано чудо – момчето внезапно се съживило, а след това оздравяло напълно.
От този момент манастирът привлича още повече поклонници, убедени в чудодейната сила на свети Наум. С манастира са свързани и други поверия. Смята се, че всеки, който го посети, трябва да падне на колене пред гроба на Наум и да положи глава върху плочата, за да провери дали може да чуе как тупти сърцето на светеца. Тези, които го чуват, се смятат за праведни, тези, които не – са грешници и трябва да преосмислят живота си и постъпките си, преди да се върнат отново в светата обител и да положат ухото си на камъка отново.
Манастирът събира хиляди поклонници на 20 юни – неговия празник. Хора от различни религии идват да се поклонят пред гроба на светеца, вярвайки в неговата целебна помощ при болести, психически страдания, фобии и униние.
Според разкази на посетители всеки, прекрачил прага на манастира, започва да плаче. Обяснението на монасите е, че божията енергия на мястото е изключително силна, което провокира силни усещания, но гарантират, че всеки, който е плакал зад стените на „Свети Наум“ ще си тръгне пречистен и успокоен.
В двора на манастира свободно се разхождат десетки пауни, които по своя воля са се настанили там и не желаят да напуснат. Веднъж една туристка откраднала малко паунче, но автобусът, с който групата трябвало да отпътува, отказвал да запали. Едва след като жената върнала птицата при майка ѝ, автобусът потеглил без проблем.
Все още няма коментари