Не е ли време да се събудим?

Народни будители – израз с двоен смисъл: „произлизащи от народа“ и „будещи народа“. Това е възрожденската интелигенция, произтичаща от народа и тясно свързана с него. Това са духовните водачи – възрожденски учители, книжари и издатели, първите учени, първите журналисти, първите лекари, първите прависти, географи, откриватели, първите творци на художественото слово. Личности, изградили усещането ни за духовна общност. Тази възрожденска интелигенция създава епоха на събуждане и съзидание. Епоха, в която отец Неофит Рилски възкликва: „Докога сън глубокий? Стига толкова спаване що е спавала нашата Болгария доволни векове! Събудете се поне оттука натам!“ (1835). А Васил Априлов пише: „Дано се събудят от летаргията нашите българи“. Народните будители носят в себе си политическата, социалната, културната и духовната промяна с настоятелното „от сън дълбок се събуди“. Стига се до Ботев, който в образа на сънуващия патриот влага всичко – и вина, и страх, и срам: „Дим, дим, под който ние, българите, сладко спим“. Възрожденски люде постоянно се трудят, за да изчезнат ръждясалите духове, за да се стигне до усещането за общност, неповторимо изречено от Иван Богоров: „Требува да направим първо българи и сетне България!“.

Още през Възраждането се наблюдава симптоматичната ситуация – как българите не ценят своите елити, мъдростта, духовността, далновидността. Днес уж няма спящи, но се усеща апатия, неразбиране, уседналост, безразличие и стремеж към заличаване на културните традиции. Не е ли време вече да се вслушаме в съвета на Неофит Рилски и да се събудим поне оттук натам?
 
Валерия Стефанова