На 30 юни 1908 г. в 7:14 часа сутринта в затънтената сибирска тайга край река Подкаменна Тунгуска, в днешния Красноярски край, се случва най-мощната експлозия, регистрирана в съвременната история. Огнено тяло прелита над южното блато и се взривява във въздуха. Ударната вълна събаря над 80 милиона дървета на площ от 2150 квадратни километра. Взривът предизвикал разтърсване на земята, което се е усетило в периметър повече от милион квадратни километра – между Енисей, Лена и Байкал.
Местни жители от село Кежма разказват за заслепяваща светлина, силен гръм и горещ въздушен поток. Животни загиват, хижи са разрушени, а магнитни уреди в Русия и Европа отчитат отклонения. Въпреки това на мястото не е открит кратер, нито метеоритни останки.
Официалната теория гласи, че става дума за ледена буца – отломка от кометата Енке, която се е взривила в атмосферата. В торфените слоеве са открити микроскопични частици от силиций и никел, които подкрепят тази хипотеза.
През 2007 г. италиански учени предполагат, че метеоритът е паднал в езерото Чеко, на 8 километра от епицентъра. Според тях формата на езерото и геоложките данни сочат удар, но други изследователи не са съгласни.
Съществуват и по-нестандартни предположения – от изтичане на природен газ до сблъсък с антиматерия. Най-обсъжданата алтернативна версия е свързана с извънземна намеса. Според някои съветски инженери взривът може да е причинен от катастрофа на космически кораб. Те се позовават на липсата на кратер, магнитни аномалии и необясними светлинни явления.
Все още няма коментари