Жените се пенсионираха на 55 години, хлябът беше 34 ст.  

Каквито и приказки да се говорят за социалистическото време, има един факт, който днес вече е невъзможен. И това е възрастта за пенсиониране – 55 години за жените и 60 години за мъжете.

Днес вече за мъжете възрастта е повишена до 65, а много по драстичен е скокът при жените – до 63 години. А тенденциите са годините да се покачват.

Били ниски пенсиите тогава, може и така да е, ама и цените на стоките бяха съвършено различни. Десетилетия цената на хляба беше една и съща – 15 ст. за типов, 26 ст. за „Добруджа“ и 34 ст. за бял. И естествено, всички други хранителни стоки бяха на достъпни цени. Вярно е, че имаше много чести дефицити, че качеството на плодовете и зеленчуците не беше на топниво, но беше далеч по-добре след пенсионирането си да имаш и години, в които да поживееш по-спокойно, без ангажименти и задължения. Много хора имаха възможност да продължават да работят и след пенсия, ако желаят.

Да не забравяме, че България такава, каквато я знаем днес, беше построена именно от тези поколения, които днес са поставени в унизителното положение да оцеляват. Имаше някаква социална сигурност, която днес липсва. Хората от третата възраст не бяха принудени да правят невъзможния избор дали да се хранят пълноценно, дали да се отопляват, или да се лекуват. Здравеопазването беше наистина безплатно, а не като днес. И тогава хората си правеха сметка, но не беше така, както е днес да не могат да свързват двата края. Че и на младите помагаха. Живееха скромно, но винаги бяха готови да помогнат с по някой лев на сина или дъщерята било за жилище, било за кола, за пералня или телевизор. Внуците си гледаха през ваканциите, помагаха с каквото и колкото можеха. Сега и при джипито да отидеш, такса трябва да платиш. За лекарства пък да не говорим.

В онези години нямаше такава инфлация, цените бяха относителнно стабилни, а за швейцарското правило никой не знаеше и не беше чувал. Нямаше вълнения около повишаването на пенсиите всяка година от първи юли, токът и парното бяха на достъпни цени, дърва, въглища, нафтата за отопление – всичко можеше човек да си позволи. А и животът беше много по-предвидим, не се живееше богато, но не са бедствали хората както днес.
 
Ваня Ханджиева, София