Какво гледаш по телевизията? Ако част от отговора е турски сериал, ти си част от 68% от българските телевизионни зрители според изследване. Но турските сапунки са само кулминацията на телевизионната драма, иначе феновете на български и чуждестранни продукции със сигурност са много повече.
След работа си пускаме един епизод за разтоварване, а само за час време сме станали свидетели на предателства, изневери, ревност, манипулации и семейни войни. Герои се карат, приятели – предават, някой крие тайна, друг планира отмъщение. И докато следим сюжета развълнувани, мозъкът ни не седи пасивно пред екрана – той се учи и попива, без дори да осъзнаваме. Разтоварването вечер несъзнателно се превръща в модел на подражание – конфликтите все повече изглеждат като нещо нормално, а неусетно точно ти си най-честата причина за скандал. Точно това доказва и ново изследване на Университета в Индиана – колкото повече драма гледаме, толкова повече трупаме драматични особености в характера – интригантство, социално унижение и клюки.
Проучването прави метаанализ на 33 изследвания с общо 21 хил. участници, свързани с реакцията на мозъка след различно телевизионно и медийно съдържание. Оказва се, че хората, прекалили с телевизионната драма, в действителност изграждат различен поведенчески модел. Макар разликата да не е голяма, тя е статистически значима, посочват изследователите.
Но защо конфликтите оставят отпечатък в поведението ни? Отговор на този въпрос търси екип от японски учени от Университета в Осака. Според тях, когато гледаме сериал, мозъкът не следи само сюжета. Той непрекъснато изгражда своеобразна карта на отношенията между героите – кой на кого има доверие, кой кого мами, кой е съюзник и кой представлява заплаха. Става ясно, че именно конфликтните взаимоотношения се запечатват най-ясно в мозъка ни. При експеримент с доброволци, проследен чрез функционален магнитен резонанс, японските учени установяват: след няколко епизода участниците много по-лесно разпознават враждите между героите, отколкото приятелските им отношения.
С други думи – мозъкът, изглежда, отдава приоритет на информацията, която може да бъде свързана с опасност, напрежение или противопоставяне. Но разликата не е само психологическа – конфликтните взаимоотношения са силно изразени анатомично в лявата част на мозъка. За разлика от това приятелските взаимоотношения не показват значителни ефекти при същите критерии.
„Това изследване показва, че такова естествено социално разбиране се отразява в мозъка“, категоричен е Тамами Накано, водещ изследовател в проучването. Тези открития предполагат, че мозъкът изгражда карта за ролите на персонажите от сериалите, а конфликтите служат като мощни опорни точки. Резултатите могат да задълбочат разбирането за възприемането на истории, социалното познание, ангажираността с развлеченията и бъдещи AI системи, които разпознават човешките взаимоотношения.
Все още няма коментари