Доц. Ангел Кунчев: Опасно е, ако се разработва биологично оръжие с чумата  

Едно младо момиче – Даря Шипилова, почина в началото на октомври след излагане на причинителя на чума в Иркутския противочумен научноизследователски институт в Сибир, където е работела. Световната здравна организация, а и близките на Даря все още очакват от руските власти официалното заключение и точната диагноза за смъртта на 28-годишната лаборантка. По първоначални сведения тя се е разболяла тежко в края на септември, била е приета в болница на 29 септември и е починала в началото на октомври. Някои публикации твърдят, че на 25 септември в лабораторията е станал инцидент с епруветка, съдържаща бактерията Yersinia pestis, която се счупила. Тази версия обаче не е независимо потвърдена. Официалният отговор от Москва към момента е, че „в град Иркутск няма регистриран случай на чума“. Според руските доклади жената е починала от „пневмония с неизвестна етиология“.

„Знам истината. Дори някои медицински специалисти не разбират, че тази епруветка не може да се счупи. Даже хипотетично не можете да разлеете съдържанието ѝ или да счупите епруветката“, каза пред руски медии майката на починалата – Светлана Шипилова.


Председателят на Българското дружество по медицинска вирусология проф. Радка Аргирова също изрази съмнение в разпространяваната версия, че до инцидента се е стигнало заради счупена епруветка. „Този термин, че е счупена епруветка, просто не го разбирам. В днешно време всичко, в което съществуват вируси, бактерии и други опасни организми, не се държи в стъкло“, обясни проф. Аргирова.

Световната здравна организация поиска допълнителна информация от Русия. Появиха се медийни съобщения за втори служител с пневмония с неизяснен причинител, както и за предполагаема смърт на друг човек.

Чумата е инфекциозно заболяване, причинено от бактерията Yersinia pestis. Исторически тя се свързва с опустошителни епидемии, но и днес може да представлява сериозна заплаха, особено когато диагнозата се забави.

„Информацията по случая е малко, но вероятно се е стигнало до лабораторна грешка и заразяване на тази млада жена – каза за „Ретро“ доц. д-р Ангел Кунчев, дългогодишен главен държавен здравен инспектор. – Бубонната чума, която всъщност е предизвикала всички епидемии в миналото, за да се разпространи, изисква голям брой гризачи, най-вече плъхове, и наличие на бълхи, които да пренесат заразата от тях на хората, тъй като от човек на човек чумата не се предава.“

„По-скоро опасенията са, че някои страни продължават да разработват биологични оръжия, да опитват да променят причинителите на заболявания – бактерии, вируси и гъби, да ги правят по-издръжливи на външна среда и дезинфектанти, по-патогенни, по-лесно предаваеми. А това вече е сериозен проблем. Ние не знаем какво се цели и какво може да се постигне не само с чумата, а и с други причинители на заболявания“, допълни д-р Кунчев.

Световната здравна организация каза, че все още очаква от Русия информация каква е диагнозата на починалата, за която има съмнения, че се е заразила с чума. Преди дни от СЗО заявиха, че на този етап не може да се извърши пълна оценка на рисковете поради липсата на цялостна картина на ситуацията след смъртта на служителка на биологичен институт в Сибир. СЗО констатира, че все още няма „потвърдена диагноза“, и отбеляза, че около случая има „голяма неяснота“. Базираната в Женева здравна агенция на ООН добави, че ще продължи „да следи ситуацията и да оценява потенциалните последици за общественото здраве с постъпването на нова информация“.
Един случай, чиято причина остава неустановена в публично достъпната информация, се превръща в повод за международно безпокойство и поставя въпроси за лабораторната безопасност, готовността на здравните системи и прозрачността при потенциални епидемични заплахи.