Не еврото, собствената ни алчност е виновна за цените  

Мисля си, че трябва за момент да спрем да сочим с пръст само Брюксел, правителството или европейските директиви. Истината за ситуацията след приемането на еврото у нас е много по-неудобна и боли повече: сами сме си виновни!

Еврото не дойде с магическата пръчка да вдигне цените. Не валутата ни удари – удари ни собствената ни, родна алчност!

Какво се случи всъщност?

Търговецът видя превалутирането като „златна възможност“ да закръгли цената нагоре – не с 1-2%, а с толкова, колкото наглостта му позволи.

Производителят реши, че може да спекулира на гърба на общата обърканост.

А потребителят? Потребителят просто продължи да купува, да се оплаква по кафенетата и да си мълчи на касата.
Всеки искаше да спечели „бързи пари“ от прехода. Всеки вдигна цените на своите стоки или услуги с мисълта: „Ако другите го правят, защо да не се възползвам и аз?“.

И какво получихме? Класически домино ефект. Когато всеки по веригата прояви безочлива алчност, ефектът се връща обратно като бумеранг върху всички ни под формата на галопираща инфлация. Инфлацията днес не е „европейска покупка“ – тя е наше собствено производство. Направихме си я сами с манталитета „дай да прецакаме системата, докато можем“.

Та, да, идеята ми е, че изкуствено си вдигнахме стандарта. Кръчмарят е направил салатата си от 10 лв. на 20 евро. Отиваш на зъболекар, който също е удвоил цената си, на лекар специалист, при който плащаш 50 евро за преглед вместо 50 лв. Така е и с всичко останало.

Докато не осъзнаем, че спекулата и липсата на гражданска реакция разрушават собствения ни джоб, никоя валута на света няма да ни спаси. Проблемът никога не е бил в символа „€“. И рубла или швейцарски франк да е валутата, пак щеше да е същото.

Проблемът си е в нас самите, за съжаление, и в политиците, които не правят нищо да предотвратят този произвол!
 
Ст. Михайлов