Хлябът стана двойно „по-солен“

Скокът на цената на хляба изпреварва четири пъти ръста на основните разходи за производството му. Това показват изчисления на база данни от Националния статистически институт за средните заплати в сектора, както и цената на зърното за периода от 2020 г. насам. В момента средната цена на хляба е 1,50 евро, а през 2020 г. е била 0,80 евро.

За сравнение средната заплата в хлебозаводите през 2020 г. е била 734 евро, а през тази е 920 евро, което е ръст с 25 на сто. Пшеницата, която е основната суровина за производството на хляб, е в рамките на 180-200 евро за тон, а през 2020 г. е била 166 евро, или скокът при житото е с 20% за последните 6 години. Друг разход, калкулиран в цената на хляба, е транспортирането му. Ако то е с автомобили на дизел, се оказва, че промяната в цената на горивото е с 5 евроцента по-евтино. В момента дизелът е 1,75 евро за литър, през юли 2020 г. се е наливал за 1,79 евро. При газта пък разликата е значителна, като в момента е с близо 20 цента по-евтина, отколкото през 2020 г. 
На практика излиза, че скокът на цената на насъщния не е икономически обоснован. Държавата трябва да направи сериозен анализ на поскъпването на хляба у нас. За това настоява и Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Цената на хляба расте въпреки свиването на потреблението му. Според данните на НСИ за 5 години консумацията на бял хляб се е свила със 102 на 58 килограма. При „Добруджа“ пък спадът е от 32 на 23 кила, а на брашното от 23,6 на 18,2 кила.

В същото време се увеличава покупателната способност на домакинствата. С една минимална заплата в момента могат да се купят 413 хляба, а през 2020 г., когато най-ниският месечен доход е 311 евро, сме купували 388 броя самун.