Секссимволите на социализма

Имаше времена, когато големите ни театрални и кинозвезди бяха обожавани от публиката и тълпи девойки бяха влюбени в тях. Те бяха не просто актьори, а харизматични личности, които бяха издигани на пиедестал.

Да си спомним някои от най-ярките секссимволи по времето на социализма.

„Ти знаеш ли, че имаш страшни очи“ – тази реплика на Стефан Данаилов в ролята на инструктора по кормуване Яким Вълев Донев в „Дами канят“ е култова не само за филма на Иван Андонов. Тя е част от градския фолклор и до днес, а преди години се възроди в нов виц: „Минал Ламбо покрай статуята на цар Самуил в София и го попитал „Ти знаеш ли, че имаш страшни очи“.

Стефан Данаилов (1942-2019) застава за пръв път пред камера още като петокласник. Тогава му поверяват роля във филма „Следите остават“ по сценарий на Павел Вежинов. Малкият Данаилов веднага става звезда, а родителите му купуват часовник. Първият голям успех в киното го спохожда, когато е в казармата. Дължи го на Рангел Вълчанов и лентата „Инспекторът и нощта“. Там партнира великолепно на Георги Калоянчев и Невена Коканова и критиката сипе похвали. В резултат Ламбо атакува ВИТИЗ. Първо обаче искал да кандидатства история, но Иван Кондов го разубедил. По онова време легендарният актьор е съпруг на сестра му Росица Данаилова и оказва огромно влияние върху Стефан. През 1963 г. той вече е студент по актьорско майсторство в класа на Стефан Сърчаджиев.

Любомир Шарланджиев пък е човекът, който развенчава стереотипа, че актьорът се справя добре само с роли на приятен и разглезен младеж. В лентата „С дъх на бадеми“ режисьорът му възлага да изиграе ролята на математик и тогава дори тези, които смятат, че Ламбо дължи успеха единствено на безспорния си чар, признават таланта му. Самият Данаилов сочи като най-добро превъплъщението си в „Иван Кондарев“ на режисьора Никола Корабов. Привидно грубоватият Коста Джупунов е разкъсван от алчна греховност и първични сърдечни пориви. Зрителите са окончателно спечелени, а Ламбо е залят от хвалби. Голямата слава го застига, когато е на 27 години, с образа на бате Сергей от сериала „На всеки километър“. Улиците опустяват, когато на екрана тръгне поредният епизод, децата играят на Велински, Митко Бомбата и майор Деянов.

Аплодисментите следват навсякъде Йосиф Сърчаджиев, но той не ги понася. Йоско, както го наричат приятелите, смята, че животът е усмивка на Бога към света. Живее с въпросите „Кои сме?“ и „Защо сме?“. Натиска дистанционното на честотата на тв канала Viasat History, защото „дават филми за милиони години назад – времето, в което човечеството ужким се развива. Ами то не се е развило изобщо! Само техниката се е развила. А всичко онова, като ембриончета, които излизат, е същото“.

Не върти старите си филми, защото е свръхкритичен към себе си и не му харесва работата му в тях. Признава обаче, че има два-три, които стават, и посочва за пример „Вятърът на пътешествието“. „Но този филм не може да се намери. За мен това е моята много добра роля. В него има вкус на изкуство. Впрочем за мен киното не е голямо изкуство, театърът е голямото усещане, друг свят. Киното е режисьорска работа, не моята. В театъра има нещо, което е Божа работа, отгоре. В киното е техниката, камерата, режисьорът, времето, което минава, а ти не го усещаш като обща връзка“.

Иван Иванов стана тотален любимец на публиката с филма „Всичко е любов“. „Работата на човека на тази планета е да предизвиква възхищение. Да вдъхновиш. Не само с работата си, а просто, като се сетиш за някой човек, да си кажеш: „Възхитителен“. Не че е талантлив, че е известен актьор. Не. Просто да предизвика възхищение, като едно дете. Човек успее ли това да го постигне, значи всичко е постигнал“, казва преди време Иван Иванов. И отново предизвиква възхищение.

От години той не дава интервюта, не се снима във филми. Проявява внушително достойнство. Оттеглил се е от света и суетата в панагюрското село Оборище. Написал е книгите „Всичко е живот“, „Този живот, онзи живот“, „Отговори“. Там ще откриете стихове, разкази, отговори.

Както сам признава, станал случайно актьор. „Роден съм в Асеновград, завърших механотехникум с диплома 3.00. Пробвах се география, школата в Симеоново, право. Изкарвах изпита, но дипломата… Между другото през 1969 г. бях републикански шампион по джудо. После работих като радист на летището. С един приятел – Славчо Маленов, давахме нощни дежурства. Той кандидатства два пъти във ВИТИЗ, но не го приемаха. Работим, а Славчо изведнъж започна да рецитира стихове. „Ти полудя ли“, питам. Отговаря ми: „Ще ставам ар-ти-и-ист. Нищо не разбираш!“. Майтапех го: „Проста главо, как от теб ще излезе артист, я се виж!“. Обаче на следващата година го взеха. Казах си, щом Славчо влезе, значи и аз ставам. Отивам при него: „Дай материалите – монолози, басни…“ И кандидатствах. Ей така, на майтап. Годината – 1974-та“, разказва актьорът.

Когато е в трети курс във ВИТИЗ, режисьорът Борислав Шаралиев търси актьор за главната роля във „Всичко е любов“. По признанията на Иван Иванов след първата им среща излезли заедно от театралната академия. „Той мълчи и нищо не казва. Само направи един жест. Стисна си ръцете на юмрук и ги вдигна високо над главата си. Като знак – поздрав за победа. А аз, хлапак трети курс – много знаех кой е Шаралиев… Убеден съм, че неслучайно двама души се срещат. Както не е случайно и днес още се говори за „Всичко е любов“.

Друга неслучайност е срещата ми с Никола Рударов. Съжалявам, че не заснехме „Комбина-2“. Сценаристът Владимир Ганев избяга в Канада и спряха започнатия филм. Е, разходихме се, бяхме в Лондон 10 дни. Снимахме в едно кафене на Темза и това беше“.