Петилетката за три години – основен девиз в НРБ

Десетилетия продължават споровете „за“ и „против“ социализма. Ето какво помня от времената на Народната република през 80-те години.

Магазините тогава бяха огромни и се обслужваха от много продавачки. Но бяха празни. Имаше стоки от първа необходимост и непотребни неща, които стояха на рафтовете с години. В соцмагазините човек можеше да се снабди с хляб, кисело и прясно мляко, сирене и салам. Кашкавалът беше по-дефицитен и чуеше ли се, че има, веднага се извиваше опашка и свършваше. На пазара и в „плод-зеленчук“ можеше да си купиш плодове и зеленчуци, но изборът беше ограничен. Банани и портокали се появяваха за Нова година, 1 май, 9 септември и 7 ноември.

Не беше проблем да се купи месо. Но от колбасите главно салам „Кучешка радост“ и кренвирши. Луканката беше евтина, но я имаше рядко и за да се снабдиш с нея, трябваше някой да ти каже къде са я „пуснали“ и да отделиш поне 3-4 часа за чакане на опашка. Бирата я обичаха всички, ама в нея плуваха някакви парцалчета, затова клиентите я надигаха срещу слънцето, за да огледат съдържанието ѝ. Шоколад имаше два-три пъти в годината. През останалото време се продаваше един горчив и противен марципан.

Дрехи имаше, ама това дрехи ли бяха. Еднотипни груби и грозни модели. Всичко нашенско си беше хубаво, ама като чуеш, че някой имал нещо вносно, и те обземаше завист.

Борехме капитализма с нашата продукция, а корекомите бяха пълни с хора. В тях човек, ако има западна валута, можеше да си накупи от прогнилия капитализъм техника, дрехи, шоколади. Всяко дете, което имаше „коремско яйце“, беше много гордо.

Книгите също бяха кът. Да си купиш хубава книга беше възможно само ако си абонат на книжарницата и при положение, че с въпросната книга си вземеш още няколко съветски.

За да се уредиш с кола, трябваше да се запишеш в списък и да чакаш десетина години. Затова купуването на кола в семейството беше грандиозно събитие като раждането на дете. Колите бяха ценни, но транспорт имаше. Друг е въпросът, че никога не знаеш кога и дали ще дойде автобусът. Някой път идва след 3 минути, друг път след един час – система няма, но винаги си изненадан.

Жилища имаше за всеки, ама под условие. Гордостта на социндустрията – панелките, се строяха със замах, само че как ги даваха, никой не знаеше. Нашето семейство чака 9 години, докато го одобрят за жилище. Дадоха ни едва когато майка ми забременя с брат ми. При това, защото някой, за когото било предвидено, се отказал от него. Наши съседи с по едно дете с по-малко чакане получаваха по-големи апартаменти. Уж се разпределяше по справедливост...
Здравеопазването си беше достъпно. Но и тогава въпреки безплатното здравеопазване, ако искаш да те обслужат качествено, трябваше да идеш някъде и да платиш на някой по-добър. Образованието беше сериозно. Още от първи клас, та всяка година, учех как Ленин през живота си излъгал един-единствен път (като счупил някаква ваза). Останалите предмети: математика, български и т. н., си ги учехме като хората.

Втълпяваха ни, че е лошо да се вярва в Бог. Във втори клас, малко преди Великден, другарката Минчева заплаши, че само да хване някой да ходи с дядо си и баба си на църква… След 10 ноември другарката Минчева първа хукна на църква.

Суперевтино беше да отидеш на почивка. Тук няма спор. Ако успееш да се уредиш на почивна станция, цената ти беше по лев и нещо на ден – пълен пансион. Единственият проблем беше, че много често имаше трудности да пуснат двамата съпрузи по едно и също време в отпуск.

Петилетката за три годни беше един от основните девизи по онова време. Не знам защо хората са си мислели, че постоянно могат да преизпълняват нормата по този начин. Но днес си давам сметка, че това е добър синоним на поговорката „през куп за грош“. Бригадите бяха вълнуващо преживяване за всеки. Независимо дали си ученик, студент или работник, задължително всяка година по няколко седмици отиваш на полето да помагаш при събирането на реколтата. Никой не питаше как може при такава добра организация и механизация да се налага и такава ангария.
При комунизма имаше телевизия: първа и втора програма. Първа програма имаше сутрешно предаване: от 08:00 до 12: 30 и след това от 17:00 докъм полунощ (в понеделник само следобедно). Втора програма пък беше само следобед. Всички помнят сериалите „Седморката на Блейк“, „Робинята Изаура“ и т. н. Даже и като спрат тока, ходиш при някой приятел от другия край на града да ги гледаш или при комшията, който има акумулатор от кола, на който си е закачил телевизора. Защото и токът спираше постоянно. Това се обясняваше с „режим“. В петък вечер по телевизията нямаше „По света и у нас“, а „Время“, по което от Съветския съюз ни поздравяваха със „Здравствуйте, дарагие таварищи“.
 
Н. Васков