Партийният секретар на завода ми отряза премията, защото си пуснах брада

Много хора не спират с носталгията по социализма. Но ние, родените през петдесете години на миналия век, помним добре!

Помним как ни стрижеха в училище, как ни разпаряха тесните панталони, как забраняваха да слушаме „упадъчна западна музика“ („Бийтълс“)! Помня как за децата на „активните борци“ имаше специална квота за влизане във ВУЗ – приемаха ги с тройки, докато ние трябваше да имаме бал отличен 6, за да влезем в МЕИ-то. И аз го имах, защото приемните изпити по физика и математика издържах с отличен. През 1966/67 г. живях в общежитие в кв. „Дървеница“, в 10-и блок. В стаята 3,7 на 4,20 м, или 15 кв. м, бяхме четирима! Аз, момче 1-ви курс, момче от Пловдив 2-ри курс, един от Тунис и един 50-годишен партиен деятел, който учеше икономика по партийно поръчение. Имаше една масичка в стаята. За кого по-напред! А Саллих от Тунис и „партягата“ все се караха. Това ме накара да ида в селото Дървеница на квартира в къщата на един шоп! След три месеца напуснах, защото ми се караше, че съм ползвал банята да си избръсна лицето! Така и не ми върна предплатата за цяла година. После на квартира в таванска стая – без чешма и тоалетна! Вярно, купоните в стола бяха 60 ст., но какво ядяхме? Вечерята често беше ориз с домати в една желязна чинийка и купичка компот! Голямо ядене! Вечер, когато окъснявахме да чертаем проекти, към 23 часа отивах в близкия ресторант и купувах един хляб. Пътьом забърсвах солница, а ако имах късмет, и олиото от оливиерата. Там в ресторанта съм виждал как от отсервираните чинии връщаха в тавите ганитурата, дето не е изядена, за да я продават отново!

Сприятелих се с едно свястно момче от Русе – също студентче. То не беше виновно, че баща му беше партиен големец. То се хранеше не в стола с мен, а се разделяхме пред хотел „Рила“, където се хранеше в специалния стол за партийните велможи!

После, преди да се дипломирам, започнах работа в ЗЗУ-то и получавах заплата 150-200 лева. Но когато защитих дипломната работа и се сдобих с титлата „инженер“, заплатата ми стана 110 лева! Социализъм ! После бригади, бригади – всяко лято по десет дни трябваше да окопаваме цвекло!

Карта за море? Може да се уредиш, но не за почивната станция, която се ползваше от директорите, партийния секретар и фамилиите им. За нас беше лагерът с дъсчените бунгала. В тях имаше две легла и един стол. И няма как повече! Те бяха с размер 2,50 на 3 метра. Банята е обща и представлява пак заградено с дъски място и издигнат варел за вода да се топли от слънцето. Когато след петнадесет години заплатата ми стана 200 лева, пожелах най-после да купя за семейството пералня. Купих „Татрамат“ – чешка, за 630 лева. Със заем! Изплащах я две години!

През всичките тези години три пъти подавах молба за държавно жилище, защото бяхме младо семейство с дете, но... отговорът дойде чак през 1988 г. – тоест след 16 години! През това време на неженения син на съседите ми – баба и дядо „активни борци“, му дадоха тристаен апартамент в нов блок!

Да добавя ли още как ми „орязаха“ премията на два пъти по разпореждане на заводския партиен секретар, защото си пуснах брадичка и не я махнах, както ми заповяда той! И има много още какво да се разкаже за „красотите“ на онзи строй.
 
Св. Горанов