Оставяхме ключа под изтривалката, милицията бдеше и по улиците нямаше бандити

През социализма живеехме далеч по-спокойно и сигурно. Помните ли, че оставяхме ключа под изтривалката, а престъпноста бе символична, милицията бдеше навсякъде. Решетките по първите етажи се появиха още в началото на демокрацията. За няколко години всички се орешетиха, вървиш по улицата, вляво, вдясно решетки като в затвор, автоаларми, блиндирани врати, видеонаблюдение, охранителни системи, железни врати на входовете, охраняеми комплекси, охрана в училищата с пазачи и видеокамери, оръжейни магазини, откъдето можеш да си купиш индивидуални средства за самозащита – електрошок, спрей...

Казвате, че нямало банани. В НРБ нямаше и страх, по улиците нямаше бандити, те бяха на друго място, нямаше СОД и СОТ, охранителните фирми бяха далеч в бъдещето. Жените не носеха спрейове в чантите си. В НРБ младо момиче се прибираше вкъщи късно през нощта, вървеше по пустите улици, ходила на купон, и се кефеше на живота, никой не смееше да я пипне с пръст. Нямаше трафик на жени и на деца. Децата играеха до полунощ и майките им не се страхуваха, че ще станат плячка на педофил или наркодилър. Майката казваше: Когато огладнее, ще се прибере.

В НРБ децата не изчезваха, най-много някое да се изгуби. Играе, играе и се отдалечава на два километра от дома, не може да се прибере и реве на ъгъла. Минава някой, разбира какво е станало и води детето в милицията, след един час кварталният милиционер връчва детето на майка му.

Средата, в която живеехме, беше безопасна за всички освен за престъпниците. Ходехме сами на училище, без придружител, и пак сами се връщахме вкъщи. Сами играехме навън без надзор и територията на игрите ни обхващаше километри далеч от дома. Цялата Морска градина, дълга 5 километра, беше пространство за изследване и за игри. Сами ходехме до магазина с написана бележка и паричките в ръка, сами ходехме на плаж, бяхме самостоятелни и можехме да вземаме решения и да носим отговорност за постъпките си.

През социализма не си заключвахме вратите, а сега излизаш, заключваш с няколко заключалки, връщаш се, пак се заключваш, иначе се страхуваш даже да заспиш.
 
Огнян Алексиев