На сватбата ми кумува сестрата на Григор Вачков, почерпихме с локум от хоремага

През май 1951 г. отбих редовната си военна служба. После бях назначен за учител в банатското село Асеново, Плевенско. То е заселено по инициатива на българския княз Фердинанд Сакскобургготски и с решение на Министерския съвет през 1893 г. с българи, живели дотогава в областта Банат, Анстро-Унгария. Днес географската област Банат е в границите на република Румъния. В село Асеново през 1893 г. се преселили българи от  две български села в Банат. Заедно с тях – и 12 немски семейства от провинция Швабия. Когато аз живях в Асеново, още ги наричахме шваби. Моето родно село Мечка е съседно на Асеново. Швабите от Асеново бяха известни с това, че ловяха жаби и ги ядяха.

По вероизповедание банатските българи са католици и първата сграда, която построили в центъра на селото, е католическия храм. Те са много религиозни. По времето, когато работех като учител в селото, макар че комунистическата власт преследваше посетителите на богослуженията в храма, всяка неделя той се пълнеше с богомолци. Свещеникът отслужваше  меса /литургия/. Богомолците сядаха на дървените пейки, всеки си носеше молитвеник. А в договора на първия учител в селото Виляшки от 1895 г. е записано, че е длъжен освен да учи децата, в събота вечер и в неделя да ги води на църква, иначе ще си търсят друг учител.

В училището бяхме колеги с Райна Вачкова, сестра на големия български артист Григор Вачков, и нейния съпруг Петър Делин. В училището в село Асеново имаше само един ерген и това бях аз,  и само една мома на 18 години – бъдещата ми съпруга Янка. И както може да се очаква, се залюбихме. Решихме да се оженим на 24 май. На този ден през 1952 г. аз я отведох в квартират си. Казахме само на приятелката и, че тази вечер се женим, но да не казва на никого. На другия ден тя дойде рано, почука на прозореца на къщичката ми и ни пита да върви ли да казва, че вече сме се оженили. Разрешихме и и тя хукна да съобщава из селото.

По тогавашните ми морални разбирания, щом сме преспали заедно с Янка, трябва веднага официално да сключим и брак. И рано на другия ден, 25 май, започнах да го организирам. Първо отидох у кмета да го питам ще може ли днес да дойде в общината, за да се оженим с Янка. Той се съгласи. След това отидох у колежката Райна Вачкова и я поканих със съпруга и Петър Делин да дойдат да ни кумуват. Те приеха. След това отидох в магазина на Хоремаг и купих две кутии локум, за да почерпя в общината. Хазяйката ми набра от нейната градина едно букетче цветя за булката. И с това подготовката за бракосъчетанието ни завърши. В 11 ч. с две кутии локум и едно букетче се събрахме в общината. Дадохме на кмета личните си карти, той написа на пишеща машина брачния акт и ние го подписахме. Кумовете подариха на булката букет цветя, също набран от тяхната градина. А аз почерпих с локум. Така се ожених на 25 май 1952 г.

С Янка живяхме щастливо. Отгледахме двама сина. Помагахме за отглеждането на внуците и правнуците. Доживяхме през 2012 г. да отпразнуваме в дома си в Габрово диамантена сватба.
 
Ангел Ангелов, Габрово