Когато оставяхме ключа под изтривалката

За обикновения човек Народната република беше нещо уникално. Това бе времето, когато ходехме спокойно по улиците на който и да е град или село и нямаше кой да те нападне. Решетки по прозорците? Не, това да не е затвор. Железни врати по входовете? Та ние не сме били диваци! Нито наркомани, нито просяци, нито крадци. Какво още беше НРБ за всички, които сме живели по онова време:

– Да познаваш всички в блока, дори когато е на 16 етажа.

– Да можеш да позвъниш на съседа и да си поискаш захар или сол.

– Когато възрастен човек се качваше в градския транспорт, младите като по команда ставаха да отстъпят място. Така ни учеха.

– В тогавашните гастрономи нямаше никаква охрана. Бележката за сирене лелката я пишеше с молив отгоре на хартията. Нямаше камери за наблюдение. На никого не му минаваше през главата да краде.

– Малцинствата ги ограмотяваха и те работеха по строежи и комунални предприятия. Всички!

– Българският милиционер не мъкнеше загубилото се дете в милицията, а го изпращаше до вкъщи и го предаваше на родителите му. Към милиционера имаше уважение.

– Всеки оставяше ключа под черджето на вратата.

– От работата ти даваха на смешни цени жилище. Ипотека никой не знаеше какво означава.

– По телевизията не показваха силиконови гърли. Предаванията бяха познавателни и образователни.

– Ако не отидеш в магазина една година, цените после бяха същите.

– Стругар или шофьор бе също престижна професия.

– Нямаше охранител в училище. Най-страшна бе леля Пена с парцала за миене.