Какви бяха заплатите в ЦК на БКП през 80-те

През 1980 г. средната заплата в България e 182,50 лв. А какви са заплатите на номенклатурата? Те бяха 2500 лв. месечно за първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, за секретар на ЦК на БКП – 1300 лв., за завеждащ отдел на ЦК на БКП – 750 лв., за секретар на Окръжен комитет на БКП – 500 лв. Отделно членовете на ЦК на БКП получаваха солидни суми за разходи „за храна“ – 1200 лв. месечно в онези години.

Социалното неравенство през соца имаше и други външни белези, като западни коли и дрехи, до които имаха достъп само допуснатите на гурбет в арабски и африкански държави, дипломати и работещи в системата на външната търговия. Докато обикновените хора чакаха за съветска „Лада“ до 10 години, елитът на БКП не е имал подобен проблем. С решение на Секретариата на ЦК на БКП от 30 ноември 1982 г. Управлението за безопасност и охрана (УБО) доставя и продава на желаещите членове на Политбюро, кандидат-членовете на Политбюро и секретарите на ЦК на БКП по една „Мазда 323“ за лични нужди на стойност 8000 лв.

Другият тип неравенство е по отношение на възможностите. В привилегированата номенклатура влизат не само ръководителите на Комунистическата партия и държавата, но и функционери на различни нива в градовете и предприятията, дипломати и др. Тази група от хора се формира въз основа на произхода – заради тяхното или на техните родители, реално или стъкмено, участие в „съпротивата“ преди 1944 г. Тази група има достъп до най-елитните училища и болници, до по-добра работа, пътуване в чужбина, чужда валута, до по-добрите почивни станции. Тази привилегирована група има право да ползва и най-добрите жилища, в които отначало живеят на символичен наем, а след това имат право да ги закупят отново на символични цени.

С две думи – „всички са равни, но някои са по-равни от другите“.