Как живяхме преди Десети ноември

 
 
Наближава 10 ноември и моментът е подходящ да си спомним за времето преди избухването на т. нар. демокрация. По-добре или по-зле живеем днес, отколкото при развития социализъм?

Ще започнем с цените на основни хранителни стоки, дрехи, обувки и битова потребителска техника. Като задължително трябва да отбележим, че преди 1989 г. има хроничен дефицит на много потребителски стоки. Характерни бяха списъците с чакащи реда си хора да се сдобият с телевизор и друга битова техника. Известен от онова време е и изразът „пуснали са кафе, луканка“ и т. н. Дали чрез чакане на километрични опашки пред магазина, или с използването на връзки, населението в повечето случаи успяваше да намери начин да се сдобие с желаната от него стока въпреки недостига в търговската мрежа. Бленувани за народа остават и стоките в корекомите, чийто достъп до тях е изключително ограничен за обикновения социалистически труженик.

През 1989 г. средната заплата у нас е 274 лв. Един килограм от хляб „Добруджа“ струва 26 стотинки. Така с една средна заплата от това време са можели да се купят точно 1055 килограма хляб. А типовият, използван масово за храна на прасетата, е 13 ст. Най-консумираният „Бял хляб“ е 32 ст., а ръженият – 8 ст. Литър прясно мляко е струвал 30 ст., 500 г кисело мляко – 23 ст., млякото смес от краве и овче – 37 ст. Един кг сирене: от краве мляко – 2,30 лв., от овче мляко – 3,30 лв. Кашкавал „Витоша“ (от краве мляко) – 4 лв., кашкавал „Балкански“ (от овче мляко) – 5 лв.; 125 г масло – 0,50 лв.

Баничката със сирене беше 10 ст., вафла – обикновена – 5 ст., локумена – 5 ст., шоколадова – 8 ст., вафла „Морени“ – 15 ст. Сладолед от краве мляко и сметана – 20 ст., 100 г български шоколад с крава на опаковката – 0,70 лв. Кутия шоколадови бонбони „Фини Млечни“ – 1,40 лв., бонбони „Черноморец“ – 1 лев, кутия локум – 20 ст., дъвка – Восъчна дъвка „Бисер“ (кутия с 6 дражета) – 4 ст. Вносна дъвка от каучук – 10 ст.

Изборът в рибния магазин не беше голям. Килограм цаца струваше 60 ст., 1 кг скумрия – 1,60 лв., 1 кг сафрид – 1,40 лв., 1 кг мерлуза – 1,20 лв. По времето на социализма у нас съществува голямото в световен мащаб предприятие „Морски и океански риболов“, а в Бургас се намира най-големият рибоконсервен комбинат в Европа „Славянка“.

Преди 1989 г. ДСО „Родопа“ бе единствената държавна фирма, която осигуряваше снабдяването на населението с месо и месни продукти. Месокомбинатът имаше клонове във всеки окръжен град, както и много цехове, пръснати в различни кътчета на страната. Производител бе на мечтаните от трудещите се маси панагюрски и карловски луканки, шпекови салами и свински филета, за които по празниците се извиваха километрични опашки. Най-масовите т. нар. малотрайни основни марки бяха салам „Камчия“, „Хамбургски“ и „Телешки“, кренвирши, сарфалади, дебарцини и др. На колбасите от най-ниския ценови клас народът им дава името „Кучешка радост“. За деликатес се смятат филе „Елена“, „Амбарица“, „Деликатес“, луканковия „Мусалла“, лебервурст и др. Какви бяха цените на месото? Килограм свинско с кости (котлет) струваше 2,60 лв., 1 кг свински шол – 4,50 лв., 1 кг свинско бон филе – 7 лв. Килограмът луканка – 6 лв.

При безалкохолните напитки беше евтиния. Чаша боза – 4 ст., лимонада – 5 ст., оранжада – 9 ст. Минерална вода най-често от Горна баня или Хисаря – 8 ст., швепс – 15 ст., кока-кола – 15 ст.

През 1989 г. питието на народа – бирата, струваше 32 ст. (светло пиво). Една средна работна заплата през последната година от управлението на Тодор Живков стигаше точно за 980 бири.

Консервните комбинати бълваха голяма продукция. Бурканчето лютеница с хорцето беше 53 ст. През 60-те и 70-те България заема първо място в Европа по производство и износ на домати на глава от населението. Един кг домати със срок на годност 48 часа струваше 20 ст. Продълговатите домати за готвене и консерви – 12 ст. Килограм грозде – 30 ст., динята – 5 ст., 1 кг банани струваше 1,20 лв. по празници (най-вече за Нова година) – с чакане на опашки. В останалото време в т. нар. „Показен магазин“ – цената бе 2 лв. Килограм портокали беше 90 ст.

Как стоеше въпросът с дрехите, обувките и битовата техника?

Джинси (дънки) италианско производство се продаваха за 22 долара в корекома, на черния пазар – 60-70 лв. Българска мъжка риза струваше 7 лв., чифт обувки – 20 лв.
За автоматична перална машина се плащаха 500 лв. Хладилникът беше 300 лв., цветният телевизор – 1000 лв.

Разходите за храна, вода, отопление, електричество се покриваха с около 50% от заплатите тогава. Останалите 50% се разпределят за дрехи и почивка през отпуската, спестявания за мебели, стереоуредба, видеомагнетофон, цветен телевизор, лека кола и пр.