Как щеше да изглежда България, ако го нямаше социализма

Тази тема беше много популярна в началото на прехода, когато ни внушаваха, че без социализма България щеше да бъде много по-добро място за живеене, с много по-висок стандарт на живота.

След време обаче осъзнахме, че капитализмът нищо ново не е научил и нищо старо не е забравил…

И както епохата преди 1944 г., така и епохата след 1989 г. доказват факта, че у нас капитализмът може да произвежда само нищета, несправедливост и беззаконие. Защото най-убедителното, което може да прави този строй в България, е да прелива държавните средства в частни каси и да сраства олигархията с държавната власт.
Всичко това неизбежно навежда на заключението, че без епохата на социализма нашата татковина щеше да си остане една примитивна балканска страна с подчертан ориенталски облик.

В тази връзка ми прави впечатление, че селата и градчетата в навечерието на 9 септември 1944 г. изглеждат точно по същия начин, както са изглеждали по време на Освобождението през 1878 г.?!

Разликата е почти неуловима.

Същите кирпичени къщи, същите криви улички, по които бедни неумити хорица с дрехи от парцали газят кал до коляно. Това се вижда на старите фотографии. И се чудя къде и за какво са отишли цели 66 години от 1878 до 1944 г.?! Но сетне си давам сметка, че това са 66 години капитализъм.

Български капитализъм. Жесток и примитивен.

Без 9 септември 1944 г. у нас нямаше да съществуват много емблематични топоси от най-новата ни история като АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-изток“, нито безброй други обекти, изградени в епохата на Бригадирското движение и социалистическото строителство.

Нямаше да разполагаме с днешната мрежа от шосета и вместо по тях (особено в планинските райони и междуселските пътища) превозните средства щяха да се друсат по неравни черни пътища, затъвайки в кал до бронята. В много села и до ден днешен нямаше да има електричество и водоснабдяване.

Съвсем друг облик биха имали градовете, които в по-голямата си част щяха да бъдат „едноетажни“, с криви улички и ниски схлупени покриви, а зад някой хълм или река щяха да се простират зорко охранявани богаташки квартали.

Нямаше да съществува мрежата от болници и санаториуми, които ни завеща социализмът. Страната ни щеше да разполага с малки частни болници, достъпни единствено за по-заможните хора (както става в последно време!). Сред простолюдието смъртта от язва, апандисит и други вътрешни болести щеше да бъде нещо в реда на нещата.
Не би я имало тази широка мрежа от учебни заведения, построени от социализма. По-голямата част от населението щеше да бъде с основно и начално образование, а по селата щеше да има и много неграмотни хора, отрано впрегнати в земеделската работа.

Тук-там в градовете и селата щяха да мъждукат малки фабрики (с такива глупаво-претенциозни названия като „Устрем“, „Бързина“, „Вулкан“, „Елмазов и сие“) с дълго работно време и тежки условия на труд, в които щяха да работят рано състарени и изтощени от експлоатация и мизерни условия на живот работници.

Във всички разпалвани от тях войни Англия и САЩ щяха да жертват с щедра ръка българските войници и нашите дядовци и бащи щяха да мрат в Корейската и Виетнамската война, без да знаят за какво и защо.

Такава щеше да бъде България без епохата на социализма и действителността от изминалите над 30 години капитализъм са нагледно доказателство за това колко щяхме да се развием като страна и как щяхме да изглеждаме при този винаги жесток у нас строй.
 
Николай Александров