Единствената жена военен пилот на реактивен самолет почина на 90. Емилия Гърбова е изпълнила 12 321 полета  

На 90 години почина почетният гражданин на Сухиндол подполковник от запаса Емилия Гърбова – военен летец инструктор I клас, командир на звено, щурман на ескадрила, началник на въздушно-стрелкова подготовка на учебно-авиационен полк. Тя е единствената жена пилот на реактивен самолет у нас. Летяла е 30 години във военната и спортната авиация, изпълнила е 12 321 полета с 3450 летателни часа.

Родена е на 1 септември 1932 г.  в Полски Тръмбеш, но завършва строителен техникум във Варна, където се занимава с парашутизъм.

Като малко момиченце Емилия е страдала много, че няма крила и не може да лети като птиците. Нито съветите на майка ѝ, че това е „мъжка работа“, нито плачът на баба ѝ да не се качва на „дърво без корени“ са били в състояние да я разубедят. Така на 22 юли 1946 г. е направила своя първи скок с парашут от 800 метра.

По-късно завършва Военновъздушното училище в Долна Митрополия. Там започва обучение и на два випуска девойки, които се дипломират през 1950 и 1951 г. Те продължават службата си в бойните редици на ВВС и гражданската авиация. Някои от тях остават като инструктори в училището. Една от тях е Емилия Гайдарджиева (Гърбова), която служи до 1978 г., стига до звание „подполковник“ и степен на класна специалност „военен пилот-инструктор І клас“.

Сред курсантите в Долна Митрополия избира бъдещия си съпруг  Тодор Гърбов, с когото са назначени за инструктори в училището. Тодор е от Сухиндол и от 16-годишен лети на безмоторен самолет. „Докато учехме, много се ревнувахме в работата – спомня си Емилия. – После той се радваше на моите успехи, а аз на неговите“. Но съдбата ѝ не е лека. Идва есента на 1954 г. и тогава по силата на Женевското съвещание за разоръжаване всички жени, които не са глава на семейство, трябва да бъдат съкратени. „Имах една колежка, която, за да остане на работа, се разведе с мъжа си и пет години бяха като разделени. Мен обаче ме съкратиха“. Десет години Емилия Гърбова няма възможност да лети. Но не съжалява, защото тогава ражда и отглежда трите си деца. Емилия ражда и четвърто дете, ала то умира след раждането.

Копнежът ѝ да лети не изагасва и тя се завръща в авиацията. Благодарение на съпруга ѝ, който иска да напусне армията, за да са заедно, Емилия получава възможност да работи в своята Алма матер. 

Тодор Гърбов, който достига до поста заместник-началник на ВВВУ „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия, също вече е покойник.
Семейството бе наричано „живата история на българската военна авиация“.