Битка за ТКЗС завършва с три жертви

През 1951 г. Гаврил Славчев от с. Трекляно, Кюстендилско, е изпратен да следва в селскостопанския университет в Москва, който завършил с отличие през 1956 г. След това 3 г. работил като агроном-икономист в колхоза в украинското село Поленовка.

През 1959 г. се върнал в България с отлична атестация. Поради това го назначили за председател на ТКЗС в с. Дяково на мястото на дотогава заемащия длъжността Тодор Масларов. Макар и със средно образование, той бил председател на стопанството от неговото създаване през 1952 г., за което имал личен принос и се ползвал с голям авторитет в селото. По случай встъпването си в длъжност Гаврил Славчев поканил селяните на скромно тържество в двора на стопанството, но се отзовали само около 50 души, а по това време жителите му били 960.

Тодор Масларов пуснал слух, че младокът ще е само няколко месеца председател, и затова не трябва да му се обръща внимание, но самият той присъствал на тържеството. Двамата седели един до друг на трапезата и си разменяли наздравици.

Минала една година и кооператорите започнали да питат Масларов кога младокът ще се разкара, защото били недоволни от него. Той затегнал яко трудовата дисциплина и пресякъл възможностите за кражби. Възползвайки се от недоволството, Тодор подсказвал ту на един, ту на друг, че на Гаврил трябва да му се даде знак, че не е желан в селото. Славчев живеел в сградата на ТКЗС-то и през една нощ в нея избухнал пожар, от който той едва се спасил.

Милицията не успяла да установи кой е извършителят, но Гаврил бил почти сигурен, че го знае. След потушаването на пожара той намерил табакерата на селския пъдар Минчо Ковачев. Повикал го в опожарения си кабинет и ребром го попитал кой му е поръчал да подпали сградата: „Казвай, иначе ще те изпратя до живот в затвора!” Оня, хъката-мъката, признал, че го е подтикнал Масларов. Гаврил му дал лист и молив, за да го напише. На другия ден повикал Тодор Масларов, прочел му показанията на Ковачев и му казал, че за него има две възможности. Едната - да напусне селото и всичко да остане скрито-покрито, а другата  - да предаде случая на прокуратурата. Масларов избрал първия вариант. Две години за него не се чуло нищо. През това време Гаврил се оженил за една от учителките в селското училище. През август 1961 г. жена му била бременна в шестия месец. Когато една привечер се върнал вкъщи, открил, че я няма. Прекарал безсънна нощ в размисли какво може да се е случило. Когато на сутринта отишъл в кабинета си, по телефона му се обадил Масларов: „Ако искаш отново да видиш бременната си жена, след три дни да си напуснал селото.“  Уговарили се за среща до стената на новоизградения язовир в седем часа вечерта.

„Този човек няма да миряса, докато не се озове на два метра под земята”, мислел си Гаврил. Затова наредил на Минчо Ковачев да се укрие в храстите и когато Масларов се появи, да го застреля, защото е обявен за държавен престъпник и за това се полага награда от 800 лв., като в аванс му дал половината. Когато Масларов дошъл на срещата, Минчо му пратил един куршум. Но вместо да го убие, само го ранил в лявото рамо. Тодор като че ли предусетил какво може да се случи и се въоръжил с пистолет. Открил стрелба и ранил Минчо в коляното, а Гаврил - в гръдния кош. Раните и на тримата не били тежки, но поради загуба на кръв всички умрели в утрото на следващия ден.