„Една боза от 6 стотинки“ и защо бяхме щастливи едно време

Носталгичната реплика „Една боза от 6 стотинки“ отдавна е напуснала очертанията на култовия филм „Момчето си отива“ с Невена Коканова и Филип Трифонов и се е превърнала в ключ към спомените ни за онова време. Сетих се за нея и за други отминали неща покрай сегашната боза, която е за повече стотинки, но за сметка на това ужасна на вкус.

Помня „чешмите“ в сладкарниците и течащата от тях боза. Харесваше ми леко резлива, не сладка. Бозата от шест стотинки отваря темата за променените стойности на нещата. В голямата джунгла, в която демокрацията превърна живота ни, изборът е огромен. Но нито знаеш какво е съдържанието на храните и напитките, нито можеш да си позволиш много от тях заради високите им цени.

Едно време имаше плодови млекца в малки квадратни пликчета – розови, с вкус на ягода. Когато си избирахме от щайгите в супермаркета, ръцете ни започваха да лепнат, защото все някое пликче беше спукано и заляло дъното на щайгата. Това млекце ни правеше странно щастливи, както и дъвките „Идеал“ от 10 ст. И сладоледът „Ескимо“ беше един. Сегашните деца са затрупани с десетки марки напитки, гризини, близалки и дъвки, но това далеч не ги прави щастливи.

Помня също как дядо тръгваше към кварталното пазарче с една мрежа и събираше всичко необходимо в нея. Сега пазаруваме с купища полиетиленови торбички и в хипермаркетите пълним огромни колички, сякаш идва краят на света.

На кого вече са му притрябвали пълнители за химикалки, щом може да си купи химикалки за жълти стотинки? И не е ли екзотика, като разказвам на детето за връщането на бутилки и стари вестници едно време? Колко хубаво беше усещането да припечелиш някоя стотинка, разтоварвайки балкона на апартамента от стъклариите и натрупаните броеве „Работническо дело“.

Някои вещи, като обувалката и отварачката за буркани, са като котва към онова време, останки от корабокрушението на един свят на неизобилие и непрекаляване. Затова и местата, където се намират вещи от миналото, са малко и имат особено излъчване. Например като попадна на някоя вещ с надпис „Сделано в СССР“, ми става много мило. Някои аналогии от делничния живот сами раздрусват торбата на паметта и от нея изпада по някой и друг образ. Като бозата от 6 стотинки.
 
Яна Боянова