5 години затвор за кражба на телевизор „Юность“, ВЕФ и 500 лв. през 1985 г.  

Публикуваме материал, излязъл през 1985 г. в списание „Общество и право“.

Централна гара София, единадесет преди полунощ. Двете момчета стоят с ръце в джобовете под гаровия часовник. Упътват се към спирката на трамвая, който ще ги отведе до набелязаната цел. А тя е Заводът за металорежещи машини.

Двамата познават обстановката. Те работят в този завод. Нешко е шлайфист, а Асен – стругар. Всеки ден идват в завода, работят, обядват в стола, изпиват по чашка кафе в барчето, срещат се с колеги. Но сега целта им е друга. Двамата се прокрадват покрай оградата, прескачат я, влизат в двора на завода, насочват се към търговския комплекс. Обикалят, търсейки пролука, през която да проникнат вътре. Намират открехнат прозорец. Един подир друг се вмъкват.

Из протоколите на следствието:

Разказът на Асен:

„Влязохме. Започнахме да разбиваме подред вратите, тъй като бяха заключени. Магазините в търговския комплекс са отделени един от друг със стъклени витрини. Започнахме да чупим последователно: витрината на магазина за хранителни стоки, на магазина за трикотаж, сладкарницата, аптеката… Попитах Нешко няма ли да ни чуят пазачите. Той ми отговори да бъда спокоен. Пазачите спели...

Разказът на Нешко:

„Много исках да имам касетофон, а нямах пари. Накрая реших да открадна. Говорехме преди това с Асен, той все ми отказваше. В деня, преди да се случи това, бях обмислил всичко. Сигурен бях, че най-безопасно и лесно ще бъде, ако проникнем в търговския комплекс на завода. Дори си изчистих гардеробчето, за да оставяме там откраднатите вещи. Освен парите от касите и ВЕФ-а с касетофон взехме и един портативен телевизор „Юность“ за Стефан.“ Стефан е добър приятел на Нешко и негов съученик. Той има дом, жена и бебе. Нешко живее у тях, защото е от Бяла Слатина и още няма постоянен адрес. Чувствува се задължен на Стефан. Веднъж в разговор Стефан споделя, че иска телевизор, за да може да гледат вкъщи новогодишната програма. Нешко иска да услужи на приятеля си, но как ще стане това без пари? Лесно е да се досети за какво намеква“.

И така Стефан също влиза в делото като подсъдим. Той не може да избегне обвинението. Нищо, че не е участвувал пряко в обира. Той не участвува, но мълчаливо после взема от гардеробчето на Нешко новичкия портативен телевизор и се радва на „подаръка“.

Подсъдимите са трима: Нешко Цветков – 20-годишен, осъждан два пъти като непълнолетен и с присъда от година и три месеца след пълнолетието си; Асен Такев – 19-годишен, неосъждан, и Стефан Петров – 20-годишен, с една условна присъда за кражба на гума с джанта, която трябвала на зет му.

Три млади момчета, приятели и колеги. Какъв е резултатът от нощната им акция? Откраднатите пари и вещи са на стойност 1149 лева и 97 стотинки. В тази сума влизат и телевизорът „Юность“ на стойност 320 лева, и радиокасетофонът „ВЕФ-Сигма“ на стойност 340 лева, и намерените пари в касите.

Съдът осъди Нешко Цветков на две години и шест месеца лишаване от свобода, Асен Такев на година и шест месеца и Стефан Петров – на една година лишаване от свобода.