4 дни чаках на опашка за цветен телевизор, бях 157-и в списъка  

Представяме ви любопитен репортаж от 80-те години на миналия век, публикуван в тогавашната преса. Темата е прословутото чакане за дефицитните по онова време цветни телевизори. С такъв можеше да се сдобиеш, ако висиш дни наред на опашки с номерче или „с връзки“, „по втория начин“.  

В края на януари в предаването „Телевизионен справочник“ обявиха сензационно съобщение, че на ул. „Цар Симеон“ № 64 в София ще продават цветни телевизори. Който иска, да отиде. Ще си купи.

Отидох. Сутринта в 7:15 ч. се записах в списъка. Сто петдесет и седми поред. До мен момче от Свиленгард, пристигнало с нощния експрес, се тюхкаше:

– Шурето рече само от 1150 лева да купя. Само те ловели гърците.

– Такива няма. Има от 1050 – обади се един.

– Сто лева за бакшиш и ей ти ги толкова – рече друг.

Коментираха и се шегуваха първите, пристигнали още през нощта, повечето – преспали в колите си пред магазина. Последните номера мълчаха със свити гърла. Ние от златната среда коментирахме коя антена хваща първа белградска програма, коя – Съветската телевизия.

В девет и нещо обявиха, че късметлиите ще бъдат първите сто в списъка – толкова били телевизорите. След още час влезе и първият купувач, шуменец, яхнал „москвето“ на минутата след съобщението.

Е, натам историята не е интересна. Два пъти по сто човека чакахме около магазина през целия ден, надеждица все пак. Останалите хукнаха към ЦУМ – и там щели пускат... И аз търчах до ЦУМ, и в тамошния списък си заплюх номерче.

И така – два-три дена.

На четвъртия – взех го! Хубав, лъскав. В къщата ми грейнаха багри, влезе културата. През съботата и неделята строих цялата фамилия пред малкия екран. Изключих апарата само веднъж – когато започна телевизионният справочник.

В понеделник, успокоен, тръгнах на работа.
 
Румен Данов