В София тя и нейните танцьорки взривяват залата още в първите секунди от спектакъла. Екзалтираната публика пее и подскача заедно с тях. От страх някой да не доближи звездата и да я пипне, бдителните униформени, осигуряващи реда и спокойствието на певицата, не разрешават на никой да мръдне от мястото си, дори и да отиде до тоалетна. Поради тази причина Тина си тръгва от концерта без нито един букет.
Държавна сигурност пък не позволява на голямата звезда да излезе пред бургаската публика с прозрачно боди. Продуцентите ѝ се опитали да ги убедят, че това е шоу, но те били категорични: Няма шоу! Да се облича!
Скъп спомен от този концерт пази морякът Сотир Иванов. В Бургас Тина изнася два концерта за една нощ. През септември 1981 г. няколко хиляди души се стичат в спортна зала „Изгрев“, за да чуят вече нашумялата по онова време Тина. Сред тях е 30-годишният Сотир. За разлика от останалите той е без билет и не е в залата, а зад сцената на работа. В онези години бургазлията решил да слезе от кораба и започнал да се труди в тогавашната държавна фирма „Културен отдих и украса“. Ден преди концерта на Търнър Сотир и колегите му подготвяли сцената, декорите и осветлението за концерта. Задачата им по време на самия концерт била да не изпускат от поглед звездата зад кулисите и да следят за безопасността ѝ.
По средата на втория си концерт американската звезда прави екстравагантен подарък на моряка. „Спомням си всичко с най-малки подробности. Първият концерт беше от 18 до 20 часа. Мина нормално и без ексцесии, но бяхме под голямо напрежение. След само час почивка в 21 часа започна вторият ѝ концерт. Точно по средата имаше кратка пауза, нещо като антракт. Тина Търнър дойде при нас зад сцената, за да се преоблече. Влезе зад паравана в импровизирана съблекалня, а когато излезе с нов тоалет, държеше в ръка чорапогащника си. Хвърли го към мен с думите: „Това е за теб, бейби, направи бизнес с него.“ И хукна към сцената“, спомня си вълнуващата си среща със звездата бургазлията.
Морякът останал като втрещен и дори не успял да благодари на темпераментната рокаджийка. Когато разгледал подаръка, останал изумен от материята. „Сега никой няма да му обърне внимание, но тогава, в началото на 80-те години, в България такъв чорапогащник никой не беше виждал – много плътен, еластичен и лъскав, сив на цвят, с искрящ сребрист оттенък. Всички, на които съм го показвал, цъкаха с език“, спомня си Сотир. На него обаче никога не му минало през ум да го продава. „Да си призная, тогава дори не успях да разбера думите ѝ „направи бизнес“. В онзи дълбок комунизъм никой у нас не беше чувал, че се правят търгове с вещи на звезди. Чак след демокрацията разбрах какво е имала предвид Тина Търнър“, казва Сотир.
Още през далечната 1972 г. българската звукозаписна компания „Балкантон“ издава дългосвирещ музикален албум (винилова плоча) с нейни песни и от тогава насам вече повече от половин век за българите Тина е една от най-великите певици.
