Мощите на св. Лука в Пловдив помагат преди операция

Мощите на свети Лука помагат на болни хора преди операция, вдъхвайки им надежда и вяра, че ще оздравеят. За това разказват миряни, които често се събират и отправят молитвите си в храма „Света Марина“ в Пловдив.
 
В светата обител се съхранява частица от тленните останки на светеца, която обикновено се показва на вярващите като част от двудневните тържества в прослава на свети Лука.
Сред миряните най-вече се събират трудноподвижни хора и такива със здравословни проблеми, които се надяват на чудо за изцелението си. Други пък посещават храма, за да
благодарят на светеца, че им е помогнал да преборят болежките си. Жена разказа, че е била почти сляпа и дори лазерни терапии не ѝ помогнали. Когато обаче започнала да повтаря текст на св. Лука, зрението ѝ постепенно се възвърнало.

Евангелист Лука е един от 70-те апостоли и автор на третото от четирите канонични Евангелия (Евангелие от Лука). Приживе той е лекар и приятел на апостол Павел. Свети Лука остава в историята с първите разработки за местната упойка и операция на гнойни тъкани в ерата преди антибиотиците. Впоследствие приел духовен сан. Докато е жив, той извършил многобройни операции, но разказите за чудодейни излекувания свидетелстват, че продължава да помага на хората дори и след смъртта си, коментираха ентусиазирано миряни. За апостол Лука се смята още, че е бил увлечен от живописта и че за първи път е нарисувал иконите на Иисус Христос, света Богородица и на апостолите Петър и Павел. Тези икони стават пример и модел на всички по-късни икони, а светецът е определен за основоположник на християнската иконопис.

Поклонническият туризъм за християнина няма само една дестинация - към Божи гроб в Ерусалим. Българските храмове съхраняват мощи на светци, към които ако се пристъпи с истинска вяра, имат силата да дадат здраве на болния, зрение на слепия, път на безпътния.
Частици от мощи на повече от десетима светци притежава лично Ловчанският митрополит Гавриил. Повечето са му завещани от духовната му старица Мария от Клисурския манастир, където е бил монах, а други е получил при престоя си в Русия. Митрополитът пази частици от мощите на св. Георги, св. Трифон, светеца лечител Пантелеймон, св. Йоан Рилски, преподобни Серги Радоневски, преп. св. Киевопечорски, св. архидякон Стефан, св. Митрофан Вороневски, св. Григорий, както и частица от Христовия кръст. Дядо Гавриил има и частица от дърво, на което се изобразява св. Богородица.

На празник владиката изнася светините за поклонение в катедралния храм. В него пък са мощите на св. архидякон Стефан, св. Яков Персиец, св. Харалампий, св. св. Козма и Дамян. Правешкият манастир „Св. Теодор Тирон“ пък пази в олтара мощи на своя патрон. Мощи на апостолите св. Вартоломей, св. Андрей и св. Яков се съхраняват и ръсят благодат във варненската катедрала „Св. Успение Богородично“. Частица от св. Валентин се пази в манастира „Св. св. Константин и Елена“ край Варна. На нея се дължи мълвата за чудодеен извор под престола в манастирската църква. Пиенето и мазането с нея за седмица премахват душевни болести, артрит и кожни заболявания. Според книгата с похвали две жени са излекувани от рак на гърдата, а няколко се справили с безплодието.