Всяка година в нощта на 3 срещу 4 юни тишината в гората на Странджа сякаш става още по-дълбока и тайнствена в очакване на кулминацията на мистичните нестинарски ритуали – танцът по жива жарава. Няма друго място у нас, на което да се изпълнява този свещен ритуал – молебен за здраве, отправен към бог Слънце и огъня.
Според изследователи този мистичен ритуал съчетава в себе си езическо минало и християнски символи. През 2009 г. феноменът е включен официално в Списъка за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО и в националната ни представителна листа „Живи човешки съкровища – България“, тъй като корените на нестинарството датират далеч преди новата ера.
Историците свързват нестинарството с култа на древните траки, които чрез танци в транс са възхвалявали бога Слънце и са посрещали лятото с молба за здраве и плодородие, изгаряйки злото.
С навлизането на християнството обичаят се трансформира. Огнеиграчите, както още наричат нестинарите, приемат за свои закрилници Светите Константин и Елена, чиито икони държат по време на танца. Все пак православната църква дълго време отрича и анатемосва нестинарството, наричайки го „езическо сборище“ и „бесовска игра“, което принуждава общността да го практикува тайно в затворени родове десетилетия наред.
Въпреки че църковният празник на Светите Константин и Елена е на 21 май, в автентичното странджанско село Българи ритуалът се изпълнява по стар стил – в нощта на 3 срещу 4 юни.
„Едно от малкото селища, където са запазени обредни моменти от нестинарството, е село Българи, известно със старото име Ургари. Под „панагир“ се разбира религиозен празник, а не най-обикновен събор, изпълнен със свободия“, казва Яни Ангелов, част от нестинарската общност, изследовател на традиционната култура на Странджа.
„Странджа е имала сложна съдба векове наред, била е гранична територия между България и Византия, след това султански хас, което води до много слаб религиозен, а и политически контрол. Това е позволявало на населението да извършва своите древни обреди, покрити с прозрачен християнски воал.
Играта в огъня не е най-важната в обреда. Водещи са вярата и въобще целият комплекс от обредни действия, които се изпълняват. Нека не забравяме, че самите нестинари се определят като братя. Те вярват, че произхождат от един „корен“ от местността Голямото аязмо (наричана още Влахов дол) в Странджа, която приемат, че е общата им родина, откъдето са се разселили.
Носителите на нестинарската обредност имат изградена своя организация, отделна от църковната, със свои свещени места, постройки, икони, предмети и дори имущество. В миналото са притежавали стада, от които се е вземало животно за курбаните. Много е важно обредът да се спазва точно, иначе той води до отрицателни последици.
Свещеният огън е земната проекция на космическия огън на бог Слънце, а нестинарският обред синхронизира живота на хората с космическия ред“, пише проф. Валерия Фол, траколог в Центъра по тракология при БАН.
В празничния ден на селския площад се изсипват дърва, които се запалват, за да се образува дебел слой жарава. После се прави т. нар. „обличане“ на иконите: нестинарите отиват до свещения извор (врис), където те първо се „къпят“ в предварително осветената вода, а после се „обличат“ в червен плат, украсен със сребърни монети. С настъпването на здрача огненият кръг се разстила. Около него се събира цялото село под съпровода на тъпан и гайда, които свирят специална, монотонна нестинарска мелодия. Кулминацията на вечерта е танцът в транс, при който нестинарите влизат в огъня с пронизителни викове, изпаднали в състояние, което наричат „прихващане“. Те пресичат жаравата на кръст и продължават да ходят в огъня със своята ситна, равна стъпка, носейки иконата над главите си.
Най-голямата загадка в този ритуал за науката остава липсата на изгаряния по ходилата на нестинарите. Медицински изследвания показват, че по време на „прихващането“ кожата на огнеиграчите е хладна на пипане, а пулсът им е силно ускорен.
Самите нестинари вярват, че свети Константин ги закриля, „гаси огъня“ под краката им и им дава дарбата да пророкуват бъдещето, докато са в транс. Хората вярват, че предсказанията на нестинарите винаги се сбъдват, затова слушат внимателно какво ще изрекат. Съхранени са и многобройни свидетелства от хора, присъствали на огнения ритуал и получили чудодейно изцеление.
Скептичното обяснение, дадено от физиците, е, че отдават феномена на ниската топлопроводимост на дървения въглен и на бързата, равномерна стъпка, при която контактът с жаравата е твърде кратък. Това обаче не обяснява защо дрехите на нестинарите, които понякога докосват въглените, също остават незасегнати от огъня.
Няма значение на каква възраст е нестинарят и на колко години започва да играе. Дори в повечето случаи нестинарите са предимно възрастни жени. Също така няма ограничение колко пъти можеш да си нестинар, важно е „да идва силата“.
Нестинарите разказват, че излизат да играят в огъня „за берекет“ или пък „за здраве“, защото се вярва, че „огънят погаря всички болести“. Те обикалят с икони къщите на хората в селото, за да гонят и оттам болестите и злото. Вярва се също така, че колкото повече нестинари излязат да играят в огъня, толкова повече берекет ще има през годината.
Тъпанът е важен елемент в нестинарството. Той цяла година стои до иконата на двамата светци Константин и Елена, било то в църквата или в оброчището. В повечето случаи този тъпан е стар и предаван през поколенията. Наричат го още „светѝ тъпан“.
Известната баба Злата, главен нестинар от с. Българи, казва: „Щом дойде достатъчна сила, тогава бух вътре – нито гори, нито пари. Тогава огънят изглежда като напръскан, като полят с вода, като златен. Иначе изглежда много силен, много страшен и нямаш сили да влезеш“.
Истинското, автентично тайнство на нестинарството все още се пази в Странджа, където огънят продължава да живее като символ на пречистване, вяра и вековна традиция и днес.
Все още няма коментари