Вятърът на промяната започва да духа в България в началото на ноември 1989 г. На 3-ти в София се състои първото демократично шествие на „Екогласност”, което завършва с бой в градинката пред „Кристал”. На 9 срещу 10 ноември е съборена Берлинската стена, а заедно с нея пада и доайенът на социалистическия лагер Тодор Живков.

Свалянето на Живков от власт е извършено под давлението на Москва и с пряката намеса на съветския посланик у нас Шарапов. За генсек е избран Петър Младенов, разбира се, с одобрението на Горбачов. Същевременно изгряват звездите на Андрей Луканов и на поредица от политически меркантили. Първоначално поне става дума за вътрешнопартиен преврат. В медийните среди вестта става ясна три часа преди официалното й огласяване в 18:00 часа. Самият СДС е създаден на 7 декември, почти месец след пуча. Първите големи митинги са на 17 и 18 ноември. Единият е пред БНБ, а другият – пред храм-паметника „Св. Александър Невски”. Очевидно организатор и на двата е БКП, но се имитира опозиционност. По това време през устата на Луканов се подема и искането за отмяна на чл. 1 от Конституцията, който утвърждава ръководната роля на партията.
 
ЗАВЕРА
Заговорниците за свалянето на Тодор Живков от власт се подхилкват ехидно по време на пленума на 10 ноември. Добри Джуров, Луканов и Младенов оформят опозиционен кръг с поддръжници от партизанския отряд „Чавдар“.



ЗВЕЗДИ
В мътните дни между 10 и 18 ноември на политическия небосклон изгряват звездите на еколога Петър Слабаков и Александър Каракачанов, който по-късно става и кмет на София.



ДВИЖЕНИЕТО
За да се запази етническият мир, е регистрирана партията ДПС, чийто лидер е политическият затворник Меди Доган. Близък негов съветник е Ибрахим Татарлъ.



ГЛАВИТЕ
На митинга пред „Св. Александър Невски“ се срещат философът Желю Желев и бръмбарологът Петър Берон. И двамата впоследствие ще претендират да са държавни глави.



НАРОДЪТ
Хората излязоха на улиците, понесли в ръце факсимилета от първата страница на „Работническо дело“ с лика на прочулия се по-късно с „танковата“ реплика Петър Младенов, както и с „Фашизмът“ на д-р Желев.



ПРЕСАТА
Интернет нямаше. Народът се виеше на дълги опашки пред реповете, за да научи последните новини с надежда за добруване и демокрация.



КАРИКАТУРИ
Ликове на бившия вече Първи – Тодор Живков, като Хитлер носеха хората на жълтите павета.



МАСОВКА
Години по-късно стана ясно, че масовите струпвания на хора край Царя са били организирани предимно от агенти на БКП и ДС.



СВЕТУЛКИ
Промяната искаха всички, в това число и запопени ядрени физици като Христофор Събев, станал масово известен като Фори Светулката.



ВИКТОРИЯ
Виренето на два пръста стана символ на победата. Сред първите, които наложиха този знак, беше д-р Константин Тренчев, който дълги години след това бе лидер на КТ „Подкрепа“.



ПЛЕНУМЪТ
По време на пленума, който го свали, Тодор Живков имаше вид на недоспал или тежко дрогиран човек.
 


ЧЛЕНЪТ
Отмяната на чл. 1 от Конституцията, за да се въведе политически плурализъм, бе основно искане на първите митинги от избухналата демокрация.



СЪД
Тодор Живков бе арестуван във вилата си на „Секвоя“ и съден. Пазеше го бодигардът му Бойко Борисов.



ПОСЛАНИЯ
Д-р Желю Желев, Блага Димитрова, Йордан Василев, д-р Петър Берон, Едвин Сугарев, Тончо Жечев, Деян Кюранов, Марко Ганчев, Анжел Вагенщайн, Валери Петров, Петко Симеонов и Стефан Продев са сред първите оратори.
 
ВЕСТТА
Вестта за свалянето на Живков се разнесе близо три часа преди официалното й оповестяване по националните радио и телевизия в 18:00 часа. На следващата сутрин я тиражира и червеният официоз „Работническо дело“.



МЪКА
През годините стана ясно, че Живков е бил прав, ако въобще е казал, че демократите не могат само да боядисат това, което той е построил.


 
КУФАРИТЕ
Митове и легенди се носят и досега за куфарите с червени пари, раздавани от застреляния години по-късно министър-председател Андрей Луканов.