Ицко Финци: Новата ми жена е 45 години по-млада от мен

Ицхак Финци е участвал в около шестдесет филма. "Лятото на Мона Лиза" е последният. В него той има много роли. Играе дори арестувания Пикасо. Снимките са правени пред къщата на художника, в сърцето на френската столица. В Париж актьорът се движи по ръба. Задява се с околните и не обръща внимание на реакциите им. Такива обаче няма. За Париж той е един анонимен минувач. 

Неотдавна Ицко Финци се ожени тайно за младата си възлюбена Лиза Боева. Булката е с цели 45 години по-млада от жениха. Кумуват Джони Пенков и приятелка на булката. Младоженците не били тъпана покрай щастливото събитие. Тихичко се почерпили в двете любими кръчми на Ицко Финци. Първо пили в „Сам дойдох", а после продължили в „Хамбара". И на двете места Ицко Финци свири веднъж седмично безплатно и за удоволствие на приятелите си. 

Любовта между Ицко и Лиза пламва не къде да е, а в Париж, където през 2013 г. снимат филм за кражбата на шедьовъра на Леонардо да Винчи „Мона Лиза". Ицко се разхожда в града на любовта, пресича улици и градинки. Държи се като провокатор: хваща под ръка уличния клоун, задява се с непознати, свири на въображаема цигулка. Никой не му обръща внимание. Това е Париж. Кой го познава? Накрая уморен задрямва в Лувъра, на метри от „Мона Лиза".

Всъщност Лиза първо се влюбва в актьора Ицхак Финци. „Той е изключителен актьор. От тези, които не можеш да предвидиш, той носи различна вътрешна енергия", казва тя за него. 

Ицхак Финци тази година навършва 82, но 

окрилен от любовта, възрастта изобщо не му личи. Ходи спортно облечен, с неизменната раница на гърба. Не пада духом, въпреки че получава 155 лева пенсия 

„Много е трудно за всички, но няма да тръгна да се оплаквам. Факт е, че ако не е синът ми Самуел, сигурно ще умра от глад", казва пред медиите младоженецът. Той е странен чешит, непораснало дете, неуморим любопитко, актьор с десетки запомнящи се роли в киното и театъра, цигулар и автор на документални филми, автор на мемоарна книга със странното дълго заглавие „Мотоциклетът. Ромул Велики. Наивист. Пак тогава – в Сао Паулу. Какъв съм за Питър Брук? Бобо и други истории”. Ицко е човек с различни интереси и таланти, който винаги е готов за нови предизвикателства... Още много неща могат да се кажат за него и пак няма да са достатъчни. Защото, макар и на 82, самият той продължава да търси себе си. 

„По-точно на стари години започнах да се отнасям към живота като към поредица от приключения. Те ми се случват. Авантюрист, разбирам човек, който се впуска в авантюри. Моето не е същото!

Пак бих свирил в парижкото метро, за да видя мога ли пак да спра минувачите да стоят до мен и да ме слушат. Може и да се разочаровам, може голямо отчаяние да ме хване, но може пък и да успея, де да знам. Въпрос на настроение и любов.

В различната възраст любовта изглежда различна. Не се повтаря нищо, всичко е ново 

Но мисля, че човек трябва да има съкровени неща, които не се разказват. Имам приятели музиканти, наистина приятели и наистина добри музиканти, много добри. И те малко ме признават за техен приятел, усещам. И даже за музикант ме признават, смее се. А напоследък вярвам в чудеса.

Хем не съм суеверен, хем си казвам – абе, може би има нещо в това. Например, когато вървя по тротоара и има скръстени 2 дирека, не минавам отдолу. 

Смея се на самия себе си, 

но въпреки това не минавам. 

Мога вече да кажа, защото съм на възраст - вярвам, че някои хора попадат при странен низ от обстоятелства и се образува нещо, което е невероятно, а става. Не вярвам в такива неща като писано било, съдба... Вярвам, че животът ни се движи със спадове и възвишавания. Мислил съм си дали има ритмика в това, например на всеки 7 години (смее се), или пък си е безразборно, но е имало и такива случаи. Стават чудеса, стават невероятни случайности.