Българските манджи по-лековити от хапчета

Напоследък често хвалим френската кухня, виенските сладкиши, американската бърза храна, а на българските ястия гледаме като на нещо обичайно и  даже безинтересно. Това е грешка!
С много изследвания сме доказали, че през цялата година, и особено в сезоните на пресните плодове и зеленчуци, балканският начин на хранене укрепва организма. Наричаме го балкански, защото ястията, които броим за типично български, са част от националната кухня на всичките ни съседи. Общият за нашия регион подход към храните, практикуван още през миналия век, много се доближава до принципите на средиземноморската диета.

А за нея се знае, че подпомага организма в борбата срещу хипертонията, атеросклерозата, диабета, затлъстяването. Изключително здравословни са балканските ястия:  супа от лапад или коприва, чорба от боб или леща, яхния от бамя, които се консумират с пълнозърнест хляб. Типичните за нас храни се отличават с богатото си съдържание на биологично активни съставки. Отдавна е известна връзката между дълголетието и редовната употреба на нискомаслено кисело мляко. Силните защитни сили на организма пък се свързват с  консумацията на мед. Същото се отнася за обилно включваните в менюто ни домати, краставици, чушки, чесън, лук (бял, зелен и червен). Освен популярната шопска салата, здравословна е лютеницата, приготвена от домати, червена капия и камби. С лютеницата приемаме голямо количество от веществото ликопен, известно със своята антисклеротична и противоракова активност.

Тези храни, съчетани с много движение, могат да стимулират тонуса на човек и да го улеснят в борбата с излишните килограми. Значение има и начинът на приготвянето им. У нас например е възприето лукът да се удря по масата и това помага да се разкъсат неговите клетъчни мембрани. Така се активират специфични вещества, които лесно се усвояват  от организма. Гювечът, характерен за балканската трапеза, е друго идеално средство за укрепване. Ползата от него се дължи на това, че месото се задушава на бавен огън с около 16 зеленчука. Ако се приготвя и в пръстен съд, съставките му стават по-усвоими от организма.  Много важни са катехините – вещества, намиращи се в гроздето, ябълките, сливите, виното. Ролята им за нормалното функциониране на сърцето и кръвоносните съдове отдавна е доказана.

Доказателството, че ракията също е полезна за здравето, дойде от учени от БАН и медицинския университет в София, съвместно с учени от Копенхаген и Берн. Те са изследвали напитката и са открили, че в състава ѝ има редица полезни съставки. Те се отразяват изключително благотворно на здравето и лекуват  болести и неразположения. Преди да прибегнете към самолечение с ракия, е нужно да знаете едно – подобно на всяко друго лекарство, така и с ракията не трябва да се прекалява. Дневната доза е 100 г. Когато в единия ден прекалите, то на следващия не трябва да пиете от нея. Тя помага при бавен метаболизъм, киселини в стомаха, простудни заболявания и тежки бронхити.