Лъсна аферата на Цветан Василев с „Виваком”  

Цветан Василев не се уморява да пише своите „Писма от чужбина“. Удобно разположил се в петзвездния хотел в Белград, бившият банкер има три задачи – да се крие от правосъдието в България, да работи за финализиране на кражбата на века и да напомня с бележки за персоната си. Първите две засега върши успешно, а третата е твърде нелицеприятна, защото всяка дума, изречена от Василев по темата „КТБ“ и „активите“ й, звучи подигравателно и надменно.

Вече за никого не е тайна как е работела „успешната“ банка години наред. За да се заобиколят изискванията на регулаторния режим за сделки между свързани лица, Василев създаде над 100 фирми-бушони, през които паричният ресурс на финансовата институция потъваше в бизнес проектите му. Малка подробност  - фирмите бяха учредени от неговите секретарки, охранители, домакини, шофьори, а парите изтичаха през тях в други фирми-бушони, докато се стигне до купуването с пари на КТБ на активи – действащи предприятия и недвижими имоти. Друга съществена подробност – повечето от тези активи никога не са служили като обезпечение в полза на първоизточника на средствата. Т.е. парите са от банката, но всъщност активите не са и никога не са били нейни.

В началото Василев съзнателно пропускаше този момент, докато не се появи теорията му за “SPV”-тата  - според него това били дружества със специална инвестиционна цел, някакъв иновативен модел на работа на банкова институция. Но за това, че са били управлявани от негови подставени лица, които изпълняват основните си трудови функции в самата банка - като обслужващ персонал, и едновременно с това получават през „собствените“ си фирми десетки и стотици милиони кредити, които няма как да върнат, Василев и досега мълчи.

Мълчи, защото истината боли и колкото и да е нагъл, Василев не събира сили да я признае. 

Край на небивалиците му обаче отдавна сложиха, както проф. Стив Ханке, така и водещите международни одиторски фирми, а накрая и специално създадената парламентарна комисия. Според всички тях, банката е била брутално източена от Василев, а практиките му нямат нищо общо с банковото дело.

Сега за Василев на дневен ред е отново БТК. За тези, които още не били разбрали къде точно е КТБ в сделката, Василев любезно ни осведомява— „банката е финансирала компаниите майки на Виваком при придобиването на компанията“. Т.е. и според самия него, БТК е на банката. Само че юридически не е и той го знае много добре, защото сам се е погрижил за това. Първо, защото не е заложена в полза на опусналата средства КТБ (отново парите за покупката на БТК са преминали през десетки фирми-бушони), и второ, защото след затварянето на банката Василев побърза да прехвърли 43 % от нея на собственото си люксембургско дружество  SHCO 79.

В началото на 2015-та това участие премина за 1 евро в ръцете на Пиер Луврие – подставено лице на Василев и крупен „инвеститор“, който щеше да осигури 900 млн. евро, за да покрие дълговете към КТБ. После тази „сделка“ изведнъж пропадна, а за финал се оказа, че Василев е прехвърлил тези дялове на друг негов „приятел“ – руснакът Дмитрий Косарев.
Според подписаното помежду им скандално споразумение (публикувано в „Труд“), двамата са се разбрали да си „поделят“ БТК, НУРТС, ТВ 7, ГАРБ, Дунарит и Авионамс при евентуална продажба, в съотношение 80% за Василев и 20 % за Косарев. Последният пък се задължава да охранява Василев и семейството му. Сигурно от българското правосъдие... Идеална сделка на гърба на Фонда за гарантиране на влоговете и на обикновения данъкоплатец, които вече платиха 3.6 млрд. лв. от гарантираните депозити.

Сега, според Василев, новият „спасител“ бил именно Косарев. А лошата ВТБ, която има да взима 150 млн. евро от предоставен заем, искала да подари БТК на нов инвеститор.
Плачът на Василев е обясним - ако БТК бъде продадена от кредитора си ВТБ, а не от тандема Василев-Косарев, беглецът няма да получи тези „негови“ 80 процента. Не бива да се забравя – за които не е дал нито един лев собствени пари, но които счита, напълно по „габровски“, за свои.

Че крадецът вика „дръжте крадеца“, това е ясно. Не е ясно обаче, защо след като и досега твърди, че притежава или контролира най-ценните активи, закупени с пари на КТБ, Василев просто не ги прехвърли – но не на подставени лица като Луврие и Косарев, а на Фонда за гарантиране на влоговете? И така да спести години усилия на синдиците и държавата, да съберат нещо от разпиляното. Защо не прехвърли на държавата Петрол, Дунарит, БТК, хотелите „Сана“, собствените си къщи и всичко, закупено с парите на вложителите?
Това ще е мъжка постъпка. Плачът на един избягал от правосъдието обвиняем, не е.