Първоначална учителка съм и дъщеря на селски учител, който заради комунистическите си убеждения през 1926 г. е изпратен на заточение да учителства в с. Ер Кюприя - Станимашко (сега Мостово, Асеновградско). От него съм научила, че трябва да преподавам на децата освен четмо и писмо, също и родолюбие, трудолюбие и човеколюбие. Какво обаче помня от учителските си години по време на социализма?
От образцовото начално училище към учителския институт, където понякога децата знаеха по география и история повече от нас, курсистите, попаднах в школо, в което освен 4 деца, другите не говореха добре български. Защото в домовете им се приказваше само на влашки. Когато понечих да се запозная с битовите условия, при които живееха учениците ми, често бивах посрещана недружелюбно от стопаните и кучетата им. Някои направо ми заявяваха, че когато приберат кукуруза, тогава ще пратят детето на училище. Това беше в далечните 1945-1946 г. Отчаях се. Бях само на 19 години, но започнах да си блъскам главата – как да привлека децата в клас? Тогава беше много модерна думата „съревнование” и им предложих да си обявим съревнование. Извън учебните занятия аз започнах да ги уча на български език, а те мен - на влашки. Решихме в края на годината да проведем изпит с оценки. Децата бяха въодушевени, радваха се, споделяха с родителите си. Това стигна до ушите на директора. Вместо да ме извика и посъветва, той докладва на околийския инспектор по образованието в Никопол. Последният пъргаво пристигна и получих първото мъмрене.
Обичам България и в онези години в час по пеене и предметно учение най-често използвах патриотични теми. Децата научиха стихотворения като "Обичам те, българска реч”, "Хубава си, татковино", в една строфа на което се казва: "Дето Дунав, Вардар, Струма и Марица си текат”...
Но инспекторът не закъсня – втори път ме посети. Била съм насаждала великобългарски шовинизъм в съзнанието на децата. Този път мъмренето беше с последно предупреждение. В същото време от Министерството на образованието получавахме безумни указания. Примерно всяко дете да убие по 100 комара (в блатата край Дунав ги имаше бол!). Още: всяко дете заедно с класния си ръководител и една харманска метла да мине по оборите и да бие комари. Независимо от тежкия ми педагогически стаж – аз съм щастлива. Когато моите деца постъпиха в прогимназията, колегите преподаватели казаха, че никога техни възпитаници не са били по-подготвени по български език, история и пеене. Това, което аз им преподавах.
Елена Димитрова, Асеновград
