Та ходенето на баня си беше важно семейно мероприятие. Майка ми нарамваше торбите с хавлии и чисто бельо, със сапуни и плътни дрехи – да не настинем след „процедурата”. И заедно със сестра ми се отправяхме към банята. Там обаче вече се редяха на опашка поне 50-100 души. На гишето раздаваха картончета с номерца за женското и мъжкото отделение. Щом някой току-що изкъпан излезе, „вратарка” извикваше номера на следващия. Женското отделение винаги беше по-пълно и се чакаше между 2 и 3 часа да влезеш в него. Прекрачиш ли обаче прага му, ти напомнят – имаш 1 час да се окъпеш и нито минута повече. Срещу наистина скромната цена на билетчето имаш право да ползваш олющено шкафче в общата съблекалня и гнусни дървени налъми – подметката им беше от дъска, а каишката отгоре - от прокъсана дебела черна гума. Те винаги бяха мокри, защото нонстоп ги ползваха стотици клиенти. Никой и не мислеше, че може да разнасят гъбички по краката и да ги дезинфекцира. По-заможните баняджии си взимаха кабинка – тя беше досущ колкото мизерен килер, но поне вътре си сам, а имаше и твърдо походно легло, на което можеш да опънеш морни телеса след горещата баня. Дори ти даваха и чаршаф да се избършеш.
Но имаше тарикати, които с връзки се вреждаха за т.нар. вани. Това бяха отделни помещения в общата баня с вградени бетонни вани. Тези тарикати си носеха цели куфари с мръсни дрехи от къщи, домашен сапун и трескаво започваха да ги перат с горещата минерална вода.
Вътре в същинското помещение на банята едва се дишаше от гореща пара. Голи тела на дебели и слаби жени сякаш се сливаха в бялата мъгла пред детските ни очи с моята сестра. Мразехме тази баня, до дъното на душата ни я ненавиждахме. Защото майка ми плащаше за телячка да ни изкъпе съвестно. За тази супер „цивилизована” услуга също се чакаше ред под някой от близките душове – под един се къпеха едновременно поне 3 жени и ставаха луди кавги. Когато телячката приключваше с предишния клиент, викаше нас, децата. Помня, че до нея стоеше алуминиева кофа с някаква воняща тъмна течност, допускам дезинфекционна. В нея телячката топеше острата като шкурка черна и гадна кесия, с която е трила кирта на предишния клиент. Изваждаше я от кофата и почваше да трие нашите гръбчета. Такива бяха соцправилата, а ние бяхме послушни соцдеца. После излизахме в съблекалнята. Блъсканицата там беше неописуема, защото много жени, сред тях и баби на преклонна възраст, се обличаха, седнали на изтърбушени пейки пред шкафчетата. И беше невъзможно да се добереш до твоето, особено ако е на горния висок ред. На мокрите ни глави никой не обръщаше внимание. За сешоари не бяхме и чували - не само в обществената баня, но и вкъщи. Когато пораснахме със сестра ми, сушахме гъстите си мокри коси на открития реотан на тогавашните електрически печки. А също когато пораснахме, майка ни взе да ни пуска сами да ходим на баня. Даваше ни пари и за традиционния теляк – да е сигурна, че ще бъдем изкъпани съвестно. Ние обаче веднага си купувахме билети за кино и така отървавахме банята. Естествено, без майка да подозира хитрината ни.
Красимира Стаменова, София
