Спомени от соца: Как спасих давеща се колежка на пионерския лагер  

През 1960 г. бях ръководител в пионерски лагер във Варна. В лагера цареше спокойствие. Времето минаваше в радостни и щастливи за децата дни. Истинско удоволствие за тях бяха часовете, прекарани на плажа. Гмуркаха се в морските води пред погледа на своите ръководители. Много деца се научиха да плуват.

Към края на смяната беше празникът на Военно-морските сили. Във въздуха летяха самолети и хеликоптери. Пускаха празнични листовки, изстрелваха светлинни ракети и извършваха разни други демонстрации в чест на празника. Погледите на всички летуващи бяха отправени към тях. В морето почти нямаше хора. Имах фотоапарат и снимах по-забележителните моменти от тържествата. В това време две момичета дойдоха при мен и ме помолиха да им направя снимка. Веднага се отзовах на молбата им. Те нагазиха в морето, а аз се приготвих да снимам. Изведнъж погледът ми спря на давеща се жена. На няколко метра от нея плаваше надуваема плажна чанта.

Досетих се веднага, че това е нашата колежка Дочка от Долна Оряховица, която беше ръководител в лагера, тъй като и в други дни я бях виждал да плува в морето с чанта в ръка. Този път бе изпуснала чантата и се бореше с вълните. Излизането и от морето без помощ беше невъзможно. Веднага вдигнах под тревога двамата морски спасители. Само след броени минути Дочка беше на брега. Беше доста посиняла и цялата трепереше. Беше добра физкултурничка. Може би силата и издръжливостта, които притежаваше и помогнаха в борбата с морската вода. Скоро след това дойде на себе си. Първите и думи бяха: „Представих си за момент как целият лагер ме изпраща в отвъдното."

Живя дълго след това и може би е още жива и живее далече от Трявна.

Така моят фотоапарат спаси нашата колежка от явна смърт.
 
Пенчо Пенчев, Трявна