Роден съм в китното балканско село Рачовци, Тревненска община. Детството ми премина в родното ми село. През ваканциите бях в помощ на родителите си. Имахме две дойни крави, които сутрин и следобед изкарвах на паша. В повечето случаи бяхме с приятеля ми Стефан, който пасеше два вола. Често си устройвахме следобедни закуски. Похапвахме си печена на шиш сланина. Един ден заредих торбичката си с парче домашен хляб, сланина, домати и краставици от градината. Този път Стефан позакъсня. Тръгнах сам. Пътят ми минаваше през една долина, през която течеше малка рекичка. Изведнъж погледът ми спря на непознат човек, седнал на полянката над пътя. До него имаше голям денк. Вероятно беше парашутът, с който бе скочил. Той ме извика и ме попита нося ли нещо за ядене. Бил много гладен. Дадох му всичко, което носех. Той го пое смутено, благодари ми и ми разказа следното:
„Идвам от Съветския съюз. Дойде уреченият ден на 1941 г. Скочих с парашута и се озовах на това непознато за мен място. Не знам как ще се измъкна оттук. Аз не съм лош човек. Тръгнал съм да се боря за добруването на народа и радостното и щастливо детство на българските деца". Аз бях на 12 ненавършени години, обикновено селско момче. Беше ми много интересно. Обясних му как да се добере до близките градове Трявна и Дряново. Така се разделихме.
След известно време Стефан дойде с воловете. Разказах му за непознатия. Той ми предложи да отидем и да съобщим за случая в общината. Аз му отговорих: „Какво лошо ни е направил човекът. Тръгнал да се бори за добруването на народа. Не бива да го предаваме". Стефан се съгласи с мен. Вечерта минахме по същия път, но непознатия парашутист го нямаше. Вероятно бе тръгнал по един от маршрутите, които му посочих, за да търси спасение.
Тази случка ме съпътства през целия ми живот. Като поотраснах, прочетох книги за българските парашутисти, пристигнали от Съветския съюз. Групата се състояла от осем души под командването на капитан Стоян Палаузов. Стигнах до убеждението, че въпросният парашутист е бил Иван Дряновски, скочил в този район. Доживял до 9 септември 1944 г. и се включил в политическия живот на България.
Пенчо Пенчев, Трявна
Все още няма коментари