Писателят Желяз Кондев на 70 г.: Левски видял, че с расото не може да помогне на отечеството

Желяз Кондев е роден през 1945 г. в с. Драгоданово, Сливенско. По професия е полиграфист и издател. Неговият траен писателски интерес е към миналото на родния му край и най-ярките дейци на Възраждането. В резултат на неговите проучвания се появяват книгите му за д-р Иван Селимински, Добри Желязков - Фабрикаджията, Добри Чинтулов, както и сборници с много разкази за бележити сливенци. 

Той е и сценарист на художествено-документалния филм „За Добри и фабриката, за Добри и песните“, който излезе на екран в началото на т.г.

Баща на двама синове и дядо на две внучета. 

---

- Как ти дойде идеята за книга за Васил Левски?
- Моят приятел художникът Христо Тодоров имаше едно време вила на Витоша, близо до тази на Николай Генчев, професора. Веднъж, докато бях там, се събрахме тримата една вечер, бях занесъл хубава сливенска ракия. Дадох на професора книгата си за Добри Желязков, току-що беше излязла и той много я хареса. Стана дума и за Левски... Тогава от устата му чух това: „Много е писано за Левски, но не както трябва... Трябва да се напише книга за Левски - художествено-документална, четлива, популярна... За младите“.

- И ти почна да се подготвяш?
- Не, нямах кураж. Но все си записвах разни неща, като ходех по музеите, а и по архиви като ровех. Все отделях това, дето е за Левски – зрънце по зрънце. Но все още не смятах, че съм дорасъл за такава голяма историческа фигура.

- Кога все пак се реши?
- Веднъж ме поканиха в село Шивачево - среща с писател. От дума на дума изпуснах се да кажа, че имам такава идея. Казах им някои работи, които бях намерил, събрал, помислил... И като видях с какво внимание и интерес слушаха, рекох си: време е!

Има и още една случка, която ме подтикна да почна работа върху книгата. Бях в Мъглижкия манастир, исках да потърся там някакви сведения. Монахините обаче, като разбраха, че ще пиша за Левски, изведнъж охладняха и кажи-речи избягаха. После разбрах защо – един друг събрат по перо им занесъл наскоро своята книга, в нея нарича Левски родоотстъпник и го упреква, че се отказал от вярата... Което не е вярно. Левски не си е хвърлил демонстративно расото, а го дал на майка си сгънато, заедно с отрязаната коса, да го прибере. Защото видял, че с расото си не може да помогне на отечеството си... И се знае, че в последната си изповед пред поп Тодор е казал: „Ако нещо съм согрешил... молете се Богу за йеродякон Игнатия...“ 

- А гледа ли филма за Левски, около който се завихриха толкова скандали?
- Нарочно не го гледах, не исках да си размътвам главата с чужди видения и представи. Събирах и четох през всичкото време само документални материали. Когато излезе „Възвишение“ на Милен Русков и почнах да я чета, направо се поболях – много вулгарна ми се видя...

- Харесва ми езикът в твоята книга, постарал си се много...
- Исках чрез словото да върна атмосферата на онова време. И помолих писателя Васил Каравасилев, който е от Карлово, да ми направи едно речниче със старите думи и изрази, използвани в този край...

- Какво друго включваше подготовката ти за писане?
- Ходих навсякъде, където е бил Левски. Исках докрай да разнищя всички негови връзки, да хвърля светлина върху хората, с които е дружил, върху роднините му от двете страни... 

- Кое е новото, което прави „Апостола на българите“ оригинална книга?
- Някакви шокиращи нови факти и данни няма, но има пренареждане на познатото, акцентиране на детайли, които досега са минавали незабелязани или са останали встрани в други биографии, архиви... За да се отговори на някои важни въпроси. Важни за нас, днешните хора. 

Защо Левски сам обикаля и организира тези комитети, 

защо се е наел сам с тази огромна работа и отговорност... Какви са му отношенията с Раковски, с останалите в легията - сърби, и хървати, и черногорци (които гласно обсъждали понякога какви части от България ще завземат и той ги чувал...)... Защо е поискал пред смъртта да се изповяда и какво е казал на поп Тодор...

- Колко време ти отне този труд – с изследванията, а и с писането?
- Три години. Но има още много материал, това е само първата част. В моите бележници има устни разкази на хора, в чиито семейства се пазят спомени за Апостола, има народни песни, които понякога също пазят автентични сведения за събития... Като песента от с. Златна ливада. Там в селото има скала и се твърди, че Левски се качвал сутрин на скалата и пеел тази песен: „Сбирайте се, моми и ергени...“

- За кого е твоят труд?
- Разбира се, за всеки, който иска да знае повече за Левски, но най-вече за младото поколение, което има нужда от пример, от стимул, за да обича повече България, да прави повече за България...

- Наскоро научих един ужасяващ факт – че майката на Левски се е самоубила, като се е хвърлила в кладенец. Че брат му Петър ходил да моли Найден Геров да му съдейства да го направят стражар, да изхранва семейството си. Че Яна, сестра му, също молила Народното събрание да й се отпусне малка помощ, за да гледа майка си, МАЙКАТА НА ЛЕВСКИ...
- Това е тема, която може да има дълго продължение, цяла книга може да се напише. За това колко неблагодарни сме ние, българите, към съотечествениците си със заслуги. Каква нищожна пенсия получава Райна Княгиня, за да работи до последно – болна от туберкулоза, кретаща с бастун? Каква помощ получава Венета, съпругата на Ботев, за да отгледа дъщеря му Иванка? Толкова дълго се колебали дали да й отпуснат пенсия и толкова малка е била, че тя гордо я отказала... С каква символична пенсия, полусляп и болен, преживява последните си години големият поет Добри Чинтулов? Това са срамни неща. Но не бива да се забравят.