Доброволно дадохме двата вола и белия ни кон на ТКЗС-то

На Девети септември 1944 г. бях едва на четиринадесет. Помня смътно радушното посрещане на слизащите от Балкана партизани и навлизащите в страната червеноармейци, без пушка да гръмне. Народът ликуваше, че и в България бе свалена омразната монархофашистка власт, довела страната до три национални катастрофи, дала милиони убити и ранени войници, цивилни граждани, партизани и ятаци, преживяла отделни разрушения, изразходвала над петстотин милиарда лева, главна вина за което носи престъпното монархическо управление на Фердинанд и Борис III и техните верни правителства, начело с Богдан Филов. Сегашното издигане на паметници и именуването на улици и булеварди на тяхно име представлява, най-меко казано, гавра с паметта на милионите хора, намерили смъртта си по тяхна вина. Българският народ трябва да знае и помни, че Фердинанд, Борис III и Богдан Филов са главните виновници за всички беди, сполетели България през 20. век, поради което не заслужават никаква почит.

На Девети септември новата коалиционна власт на Отечествения фронт (ОФ) с широкото участие на всички леви сили в страната: комунисти, социалдемократи, земеделци, звенари и радикали с министър-председател Кимон Георгиев, получи една изостанала бедна, ограбена и обезкръвена страна. Тази жалка страна трябваше да бъде изтръгната от лапите на експлоататорския капитализъм и монархизъм и да бъде преустроена на социалистически основи.

Беше трудно, много трудно. И най-трудното беше раздялата с частната собственост и предоставянето ѝ на общественото стопанство. Все още помня, като че ли беше вчера, колко трудно се разделихме с двата вола, белия кон и дори с плуга, ралото, каруцата и колата. А за нивите да не говорим! Ние, младите социалисти, подкрепяхме изцяло социалистическите идеи и въпреки това ни беше трудно, но го направихме, и то всички, доброволно, без принуда. В нашето село извън трудово-кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) останаха само двама души. Те бяха опаки хора и добре че не се включиха, защото щяха само да пречат.

Първите няколко години бяха много тежки. Продължавахме да обработваме земята ръчно и примитивно с двата вола и дървеното рало. В резултат добивите бяха минимални, както преди Девети септември. Много хора трудно преживяваха. Особено трудно беше за семействата, които имаха да издържат ученици и студенти. Защото как можеше да става това с доходи от 0,20 лв. на трудоден. И нашето семейство беше едно от тях. Затова някои от кооператорите започнаха да напускат стопанството и да отиват на работа в новооткриващите се предприятия в Димитровград, в Маджарово, „Марица-изток“ и др. Но повечето от хората, въпреки страшните трудности, издържаха. И добре че издържаха. Защото много скоро нещата започнаха да се променят към добро. За тази промяна най-голяма роля изигра снабдяването на ТКЗС със селскостопанска техника, получаването на изкуствен тор от новооткрития химически комбинат в Димитровград, увеличаването на поливните площи и редица други предприятия.

Но преустройство се извършваше не само в областта на селското стопанство. Преустройваше се целият обществено-икономически живот. Особено важна роля изиграха първите проведени избори, с които се узакони новата власт.
  
Желязко Грудев Делчев, София