Людмила е била визионер, жена с огромен замах за закостенялото общество, в което е живяла, неприемаща ограничения, забрани и правила, с каквито беше пълен животът по времето на соца. Все пак е имала привилегията да е дъщеря на Тодор Живков, който я е подкрепял безрезервно в решенията ѝ, но дори той не е успял да я опази. Около нейната кончина все още има неизяснени факти, но намекът за предизвиканата ѝ смърт е твърде очевиден.
Людмила Живкова е имала космополитни идеи, част от които успяла да реализира. Асамблеята „Знаме на мира“, която е била организирана всяка година, е събитие без аналог и до днес. Идеята ѝ да се събират талантливи деца от цял свят е гениална и уникална, за която и сега не сме дорасли. По нейно време са построени НДК, множество галерии, културни средища.
Докато е била ученичка, Людмила не е парадирала с общественото положение на баща си. Ходила сама, без кола и шофьор на училище, била като всички останали – с униформа, спазваща изискванията и правилата. Нейни приятелки споделят, че била влюбена в рокендрола, яздела отлично, била много добър шофьор въпреки късогледството си. До 1973 г., когато преживяла сериозната и мистериозна катастрофа, променила живота ѝ изцяло, тя шофирала личния си автомобил „Роувър“, купен от Англия по време на специализацията ѝ в Оксфорд.
Волният дух на Людмила не позволявал намеси и в личния ѝ живот. Известен факт е, че тя сама определяла за кого ще се омъжи, не позволявала да ѝ налагат с кого да бъде. Дори отказала предложението на Андрей Луканов за „династичен брак“.
Митът за потенциална сватба между Людмила Живкова и Андрей Луканов се родил в средите на номенклатурата на БКП през 60-те години на миналия век. По това време Тодор Живков е начело на държавата, а Карло Луканов (бащата на Андрей Луканов) е изключително влиятелна фигура – стар комунист, бивш външен министър и вицепремиер, с огромно влияние в Москва.
В кулоарите на властта се говорело, че един съюз между двете най-могъщи фамилии в БКП би бил класически „династичен брак“, който да бетонира властта им и да разпредели сферите на влияние. По времето, когато се родили тези слухове, Андрей Луканов вече е женен за съпругата си Лилия Герасимова, която уважавал до края на живота си. Но сведения на техни съвременници недвусмислено говорят, че Андрей Луканов наистина предложил на Людмила брак, след като тя се развела с първия си съпруг Любомир Стойчев (бащата на Евгения Живкова). Той бил инженер от заможно, но не чак толкова високопоставено семейство. Тя се задомила с него, когато била още на 19, през 1961 г., но през шестте години на техния брак пътищата им окончателно се разделили. Людмила постепенно се обградила с приятели и съмишленици от културната бохема в София, с които Любомир не намерил общ език и се чувствал изолиран.
По времето, когато наследникът на фамилия Луканови имал планове да се ожени за щерката на Тато, той бил 29-годишен, а Людмила вече е хлътнала по чаровния Иван Славков (Батето), с когото сключват брак през 1968 г. Той е харизматичен бохем и спортист, чийто профил изобщо не се вписвал в консервативния калъп на тогавашната партийна номенклатура. Славков осиновил малката Евгения (бел. ред. – Жени Живкова), която тогава е 2-годишна, и ѝ дал фамилията Живкова (вместо Стойчева). Първият съпруг на „първата дама“ на републиката Любомир Стойчев по-късно създал ново семейство и прекарал голяма част от живота си във Виена, Австрия, където умира през 2021 г.
Димитър Иванов – бивш офицер от Държавна сигурност, споделя в свои интервюта, че бил информиран за предложението на Луканов към Людмила за брак, което тя отказала, пишат медии. Според него Андрей Луканов действал много целенасочено, когато искал да постигне поставената си цел. За желанието за такъв брак „по целесъобразност“ потвърди приживе и феноменът Мая Попова, известна като жената сензор, чийто баща Живко Попов е бил главен кадровик на ДС.
Тодор Живков обаче се отнасял с подозрение към Луканов и бил много бдителен по отношение изборите на дъщеря си в интимен план. Жертва на тази бдителност станал Александър Лилов, за когото се говори, че също ухажвал Людмила. Татовата щерка имала симпатии към него и го покровителствала, но след смъртта ѝ Живков безцеремонно сваля Лилов от поста на втори човек в партията.
Плановете на Луканов за брак с „огнената принцеса“ обаче е можело да се реализират на практика. Той е от голям комунистически род, чийто основоположник е Тодор Луканов от Ловеч, който завършил правни науки в Женева, върнал се в България и основал местната социалистическа организация в Плевен. Години наред е бил народен представител, а по-късно станал и секретар на Комунистическата партия. Лукановият род се смятал за нещо като партийна аристокрация, а Тодор Живков беше несменяемият Първи, ползващ се с неограничена власт в България. Именно затова според градската легенда Луканов смятал, че с Людмила Живкова ще са най-добрата комбинация за държавата, но плановете му не сполучили, тъй като своенравната „първа дама“ последвала повика на сърцето си и се омъжила за Батето.
Андрей Луканов си отиде от този свят по жесток начин – бе застрелян на улицата пред дома му в София през 1996 г., навръх рождения ден на съпругата му. Така приключил един противоречив епизод от личния живот на Людмила Живкова, но той далеч не е единствен в биографията ѝ.
