24 юни от векове е тачен празник от българина и тази година той бе масово празнуван из страната. Тогава е Еньовден, църквата празнува раждането на св. Йоан Кръстител, а народният празник има различни имена в зависимост от региона. В Софийско го наричали Яневден, в Струга – Иванден, в Охридско – Ивънден или Иван билобер. Знайно е, че Еньовден се празнува в чест на Слънцето и изцелението от всички болести.
На този ден нашето светило – Слънцето, стигнало крайната точка на пътуването си към лятото, оттам нататък трябвало лека-полека да се връща към зимата. Много е хубаво на този ден да се посрещне изгревът на Слънцето, както казва народът: „Ти да го видиш, а и то теб, та да те поръси със силата си“.
На този ден било задължително всички да се изкъпят в реката, езерото, извора, та водата да вземе болестите на човека. Тази вода се зове жива. Това къпане се прави преди изгрев слънце, та да може, когато то изгрее, човек да го посрещне окъпан и пречистен.
Вторият задължителен обред за този ден е рано сутринта да се наберат 77 билки. Еньовските билки са най-лековити. Правел се е и Еньовски венец от събраните призори билки, какъвто имало във всяка къща. Този венец бил голям поне метър, та да може човек да се провре през него. Народът също е вярвал, че минавайки през венеца, човек няма да боледува цяла година, понеже билките, събрани на Еньовден, имат магичната сила да изцеряват.
Още по-любопитно е, че някога на този ден хората много се страхували от жени магьосници, наречени бродници или житомамници. Тези жени ходели нощем по нивите и обирали плода им, та да го пренесат в друго село. Обраната нива се познавала по това, че класовете ставали мършави, започвали да потъмняват, а вътре били празни, нямало зърна.
Във всяко село знаели кои жени се занимават с магии, та затова в тази нощ селските пъдари трябвало да охраняват нивите още от вечерта, а на магьосниците забранявали да излизат от вкъщи в тази нощ. Въпреки всички тези мерки бродниците пак обирали нивите с магия. Магьосницата отивала на полето още вечерта, без да я види някой, и носела със себе си голо кросно (необлечен с нишки дървен вал от тъкачен стан) и лъжица. Когато станело тъмна доба, тя се събличала чисто гола, яхвала кросното, дръжката на лъжицата поставяла в уста. После обикаляла три пъти нивите, които е решила да обира. После заставала пред нивата, правела таен знак и казвала: „Тук ли си Еньо? Защо не ме питаш за какво съм дошла?“. При тези думи класовете на нивата се накланяли, само царят стоял изправен. Цар на нивата се казвало на онези стръкове, които имат по два-три класа. Тогава бродницата отивала и откъсвала именно тези класове, вземала ги със себе си и ги носела или на своята нива или на нейното село. С този ритуал нивата се считала за обрана, плодът ѝ е взет и когато се вършеело, не можело да се изкара реколта от нея.
Други плашещи за народа ни жени били самовилите и самодивите. Те били реално съществуващи жени, мнозина овчари и мъже са ги виждали с очите си. Самовилите били красиви млади моми, които омайвали мъжете, а самодивите били женени някога, но избягали от дома си. Тези магични същества живеели по високите планински поляни, край езера, в които много обичали да се къпят. Играели хоро на поляните и яздели сур-елени, които не били като обикновените елени, защото имали крила и можели да летят. Самодивите и самовилите черпели силата си от специалната риза, която носели, пояса, наречен зуница, който имал цвета на дъгата, и венеца на главата със самодивско цвете. С него те омагьосвали юнаците, които заболявали от самодивска болест. Но народът ни имал знанието и специални ритуали, с които вещите жени лекували самодивската болест, от която можело и да се умре.
Все още няма коментари