През февруари се навършиха 77 години от смъртта на феномена Любомир Лулчев. Повечето историци го смятат за придворен гадател, астролог и таен съветник, като дори му приписват главната вина за провала на българската политика през Втората световна война. На пръв поглед в житието на легендарния Любомир Лулчев няма нищо необикновено. Той е роден в Кнежа. Завършва Военното училище в София и учи шест семестъра медицина.

Специализира авиация в Англия и е един от първите ни летци, ползвали самолета като бойно средство по време на бомбардировките над Одрин. Като офицер от българската армия и герой от войните 1912-1918 г. е пенсиониран с чин подполковник. След това става дъновист и е близък само с двама души – учителя Петър Дънов и царя. До срещата си с Борис III през 1925 г. Лулчев е изживял доста житейски несгоди, затова твърди, че кармата на човека зависи от него и от никой друг. На 20 май 1930 г. големият столичен всекидневник „Утро“ съобщава на първата си страница, че в дома ѝ на ул. „Мария Луиза“ 197 зверски е заклана 39-годишната Ангелина Лулчева, съпруга на царския съветник Любомир Лулчев. Първият заподозрян е нейният съпруг. Вестниците открито го наричат убиец. Много скоро обаче са открити истинските злодеи – майка и дъщеря. Дъщерята Малина Тимева, 19-годишна, е домашна прислужница на семейството. В полицията тя признава, че тя и майка ѝ Стойна убиват г-жа Лулчева с една тесла, за да задигнат от дома ѝ 32 000 лева и бижута. Месец след това, на 28 юни, е процесът. И двете получават смъртно наказание, но впоследствие то е отменено с доживотен затвор заради сватбата на царя.

След 1944 г. излизат от затвора. По време на процеса срещу тях става известен един прелюбопитен факт – цели 18 години преди това Лулчев е предупредил жена си: „Скъпа, не се омъжвай за мен! Ще те убият!“. Във фаталната нощ той е при Петър Дънов. После разказва, че изведнъж започва да усеща необяснима тревога. Сбогува се набързо с Учителя и тръгва към дома си. Още по пътя знае, че страшното му предсказание вече се е сбъднало. На всичко отгоре същия ден той предупреждава жена си да заключи добре вратата, защото тази нощ се пада да бъде убита с тъп предмет. Нахълтва вкъщи и я вижда на пода, заклана, потънала в локва кръв. От този момент нататък повече не влиза в този дом. Отива да живее в пълно усамотение в една колиба в квартала на дъновистите „Изгрев“. Още докато учи в школата за летци в Лондон, Лулчев проявява невероятната си дарба да предсказва бъдещето, предричайки автомобилна катастрофа с британския премиер, който трябва да присъства на тържеството при връчването на дипломите им. Никой не му вярва. Скоро обаче пристига новината, че министър-председателят е катастрофирал и си е счупил крака. Когато се връща в България, за ясновидските му способности бързо се разчува. Сближава се със Стамболийски, към него проявява интерес и цар Борис III. Младият авиатор прави хороскопи, открива подземни руди и води. Царят му се доверява и се вслушва в неговите съвети в продължение на 20 години – от 1923 до 1943. През пролетта на 1925 г. Лулчев го предупреждава, че се готви атентат срещу него. През 1936 г. пак Лулчев го предупреждава за готвения нов атентат в Искърското дефиле (Арабаконак). Царят се спасява благодарение на това, че сам кара колата и с това заблуждава атентаторите, а шофьорът до него е убит. Запознати твърдят, че именно Лулчев съветва Борис да уволнява корумпирани министри и съдейства за назначаване на честни хора, като дава мнение по снимката или почерка на непознатите.

Осъден е на смърт през 1945 г. и предварително знае присъдата си. Казва, че е трябвало да изкупи греховете си по този начин. В последното си слово пред съда Лулчев заявява: „Господа съдии, България се намира пред своя Златен век“.