Цар Борис III искал Мария-Луиза да наследи короната

Фаталният ден петък, 13 януари 1933 г., за царското българско семейство е щастлив – Йоана става майка за първи път. След царската сватба през 1930 г. народът чака да се роди престолонаследник – на бял свят се пръква женско чедо. Кръстили го Мария-Луиза, на бабата по бащина линия. Видимо радостта в двореца била голяма – да я сподели с родителите Борис III и  Йоана, в София пристигнала и тъщата от Италия -  кралица Елена.

Раждането на първородното чедо обаче донесло и проблеми за двореца. Борис III бил хитър, далновиден и освен това се плашел от лошите изненади на съдбата. Затова решил да опече работата си с наследника за короната.

В тогавашната Търновска конституция изрично се подчертавало, че тронът се наследява от първородния син на царя и царицата. За дъщеря не можело да става и дума. Трябвало спешно да се правят корекции в Конституцията – дело трудно и все пак възможно.
Борис започнал консултации първо с царедворците около себе си. Естествено, всички в двореца подкрепили идеята на монарха – да се даде възможност бебето Мария-Луиза един ден да бъде коронясана. Задачата била възложена на най-близките хора до царя – инспектора по дворците Димитър Генчев (Цар Генчо) и началника на частната канцелария Павел Груев. Те трябвало юридически и политически да подготвят промяната в Конституцията.

Веднага тръгнали консултации с лидерите на някои от партиите и парламентаристите. Всичко, разбира се, се пазело в тайна, защото царят не искал да комплицира нещата. Заедно с това възникнал още един проблем. Според Конституцията престолонаследникът (от мъжки пол), освен другите деца на царското семейство, трябвало да влезе в православната вяра. А малката Мария-Луиза, като момиче, се приобщавала към католицизма. Ако я кръстят в българска църква (вариант, който също минавал през главата на Борис III), щяло да възникне напрежение в отношенията с Ватикана. А това бил стар проблем за Кобургите още от деня, когато Фердинанд бил анатемосан от Светия престол, защото Борис приел православието навремето. Както се вижда, една много объркана история, от която българският цар трябвало да излезе с разумно решение. Тръгнали сложни и тайни консултации и с другите царски родове в Европа. Практиката короната да стои на женски глави по това време не била много разпространена, макар че в историята имало достатъчно примери за това. Водели се преговори и с няколко от европейските правителства.

Изпълнител на царската воля бил най-довереният му човек, бившият личен адютант на Борис III Първан Драганов, впоследствие дипломат. Той имал секретна мисия в Рим – трябвало да получи благословията от папата и Бенито Мусолини малката Мария-Луиза да бъде кръстена в българска църква. Царят изпратил секретна телеграма до Драганов да търси съгласието на Мусолини даже с “цената на ватиканския гняв”. Фашисткият диктатор на Италия бил близък на Борис – той бил свидетел при подписването на брачния договор през 1930 г. между Борис и Йоана.

В България нещата се нареждали – влиятелните по това време политици Андрей Тошев и Георги Кьосеиванов дали съгласието си за промяна в Конституцията. Междувременно при пълна тайна няколко дни след раждането на малката Мария-Луиза в малкия софийски храм “Св. св. Петър и Павел” било извършено кръщението є в православната вяра. На церемонията, извършена от владиката Стефан, присъствали само царят и царицата. Заради католическата си вяра на ритуала не дошли княгините и принц Кирил.
Волята на монарха почти се изпълнявала – трябвало само да се пребори Търновската конституция и България можела (в необозримото бъдеще) да стане женска монархия. През следващата година обаче над България се стоварил още един изненадващ политически шок – на 19 май бил извършен държавният преврат, начело с Кимон Георгиев.

Партиите били забранени, парламентът - разпуснат и царят видял, че не е време за много резки движения. Разбира се, в главата на монарха идеята да направи дъщеря си престолонаследник не му давала мира. Борис започнал консултации с някои от Великите сили за бъдеща промяна на Конституцията. В двореца се извървяли посланиците на Германия, Великобритания и САЩ и няма начин те да се научили какво иска да прави хитрият Борис. Великите сили не възразили България да “феминизира” короната си и на царя, както се казва, “работата му била вързана в кърпа”.
Но този път съдбата пак помогнала на българското царско семейство. “Бог си знае работата” - гласи една хубава нашенска поговорка.

През 1936 г. царица Йоана пак забременяла и през лятото на 1937 г. родила дългоочакваната мъжка рожба Симеончо. Така въпросът за престолонаследника се решил от само себе си и без да се нарушава (и променя) Търновската конституция. А България се разминала с възможността да стане “женско царство” така, както в момента са Великобритания, Холандия и Дания.