Георги Парцалев е изключителен талант и емблематична фигура в българския театър и кино, познат със своя неподражаем комедиен стил и дълбока човечност в ролите си. Въпреки успеха, който постига, и обичта на публиката през дългата си кариера той не получава нито една театрална или филмова награда – факт, който придава допълнителен оттенък на историята му и на времето, в което твори.
Роден в гр. Левски през 1925 г., Парцалев започва пътя си с медицината, за да угоди на баща си. Но участва и в художествената самодейност – играе в читалища и в драмсъстав. В края на следването си той е изключен от Медицинската академия, защото бил неблагонадежден – баща му бил кулак. Така киното и театърът се сдобиват с един от най-гениалните си актьори. Парцалев се отдава на изкуството и завладява публиката с естествено сценично присъствие и остроумие. През годините изиграва над 40 роли в театъра, които оставят траен отпечатък в сърцата на зрителите. Сред тях са култови изпълнения в комедии, където си партнира с други легенди, като Стоянка Мутафова, Никола Анастасов, Георги Калоянчев.
Въпреки таланта и широкото признание на публиката Парцалев често е подценяван от официалните институции, които пренебрегват огромния му принос за българската култура. През годините се разпространяват множество истории за него, които го показват като изключително добродушен и скромен човек, със сърдечно чувство за хумор и непретенциозен стил на живот. За него се твърди, че никога не се е стремил към признание, а това, което го е движело, е било чистата радост от сцената и удоволствието да разсмива и забавлява хората.
Парцалев остава извънредно популярен дори сред колегите си, които го описват като голям човек, истински професионалист и добър приятел. Една от емблематичните му роли е в театралната постановка „Криворазбраната цивилизация“, където успява да накара публиката да се смее, но и да се замисли над различни човешки и обществени теми. Той се утвърждава като актьор, който не просто играе, а наистина живее всеки образ, в който се превъплъщава. В киното също оставя запомнящи се образи – в „Петимата от Моби Дик“, „Тримата от запаса“, „Сиромашко лято“, любимия на публиката „С деца на море“... Въпреки че филмовите му роли често се ограничават до комедийни персонажи, той притежава рядкото умение да придаде на всеки образ дълбочина и нюанс, които правят героите му истински и трогателни.
Една от основните причини, поради които Парцалев не получава официално признание и награди, е свързана с времето и ограниченията, които владеят културната сцена в България по време на социализма. Понякога дори не се допуска комедийният жанр да бъде сериозно оценен. Официалното отношение към него остава хладно. Според някои причината за липсата на формална почит към прочутия комик по онова време е била сексуалната му ориентация.
Все още няма коментари