И Яворов май бил “отломка нищожна”

“Моето дълбоко убеждение е, до което стигнах в края на живота си, е че Яворов има арменска кръв!” – категорично твърдеше, докато бе жива, Ганка Найденова-Стоилова – последната роднина на поета Пейо Крачолов Яворов. Като литературовед тя посвети повече от 60 години от научната си работа за изследване творчеството на именития си чичо.

В спомените на съвременниците безспорно фигурира мнението, че един от предците на Яворов е чужденец, по всяка вероятност – от Ориента. Когато пристигнал в Чирпан другоземецът говорел на непознат език. Става дума за основателя на рода, приел впоследствие българското име Стоян Крачолов. Някой твърдели, че бил арабин, други арменец.
 
Битуват и версиите, че прапрадядото си е бил най-обикновен циганин…
 
Не е възможно в малко градче като Чирпан да не остане никакъв спомен или знак, че там е живял истински арабин, казваше племенницата на поета. – Авторът на изследователската книга “История и етнография на Чирпан” Никола Събчев посочва, че в градеца са живели само българи, турци и арменци, плюс няколко гъркини от Пловдив, омъжени за чирпанлии.

Стоян Крачола си променил името на българско, но кой знае защо си построил къща не къде да е, а именно в арменската махала, наречена Папукчийската. За времето си това бил модерен дом – издигнат на най-високото място в града. И то, когато българите гледали да смушат къщите си в ниското, за да не се набиват в очите на поробителите-османлии. Постройката била на два ката, с бели колони – много красива. Като съседите си и Стоян Крачола се захваща с папукчийския занаят. Арменците папукчии го подкрепят – нещо, което не биха сторили, ако новият занаятчия не бил от “техните”. Той скоро се замогва и добива голямо за времето си богатство. Впрочем
 
легендата твърди, че имал късмета да изкопае заровено имане
 
Когато става телеграфист на гара Скобелево, 15-годишният Яворов още с пристигането си се свързва с тамошните арменци, които го приемат като свой. “Явно като че ли родовата кръв влече Яворов към арменците!”, сладкодумно развиваше версията си за потеклото на своя прочут чичо г-жа Ганка Найденова-Стоилова. Именно тогава Яворов написва безсмъртното си стихотворение “Арменци”. Той сам признава: Аз написах това стихотворение като стихия. Не зная дори защо и откъде дойде да го напиша.
Бил съм се за Македония, а такова стихотворение не успях да напиша за македонците!,
казва Яворов за повода на написването на “Арменци”.
“Ако Яворов няма арменска кръв, то тогава арменците имат яворовска!” – с тази своя убеденост си отиде преди години от този свят г-жа Стоилова, след като видяла как в Армения няма училище без Яворов кът, няма град без паметник на българина, а всяка григорианска неделна служба на арменския католикос (патриарх) започва с молитва за поета-светец.
За едно единствено стихотворение Яворов е преведен на 8 езика и по целия свят, където има поне един арменец, поетът е познат. А това дали е бил арабин, циганин или кой знае какъв, те не се интересуват и си го имат за свой – също като една “отломка нищожна на винаги храбър народ-мъченик”…