“Крайно злочест ще умра, ако видя преди това, че България ще бъде лишена от моя малък подарък подир смъртта ми!”. Това са думи на големия възрожденски просветител Петър Берон (1800-1871), свързани с неговото завещание от 400 000 франка. Именно заради него е убит.
На 21 март 1871 г. старият учен е намерен удушен в къщата си на улица “Личеулуй” №1 в Крайова. Физическите убийци Йон Калин и Нику Табаку са открити и осъдени на каторга. Но у съвременниците на Берон остава съмнението, че двамата изпълняват поръчка на Теохар Папазоглу, когото Петър Берон определя за изпълнител на завещанието му.
Завършил философия и медицина в Хайделберг и Мюнхен, Берон става лекар в Крайова и едновременно с това организира търговско дружество. Почувствал се материално независим, той заминава в Париж, където се отдава на научна работа. Берон прави цели тридесет години изследвания във всички главни клонове на знанието: философия, физика, астрономия, математика, химия, естествени науки. Написва повече от 20 големи научни труда, от които само малка част са издадени до днес.
Най-парадоксалното в зловещата драма е, че огромното за онова време състояние е дарено приживе за просвещението на българските деца.
С част от тези пари е построена елитната Одринска гимназия. За девическите училища в Шумен, Котел, Осман пазар (Омуртаг) през 1859-а той отпуска годишно по 200 жълтици, а в завещанието си от 1862 г. определя и големи суми за целите на българското образование:
От доходите на всички имения ще се плаща на учители и учителки в онези села в България, гдето има черкви. Момчетата и момичетата ще се учат да пишат, смятат и да шият. Моите настоятели ще изпращат до училищните настоятели и общинарите на разните градове колкото пари те намират за добре за всеки град и всяка област... От моите пари в брой ще се напечатат буквари за селските училища, гдето ще се раздават даром...
Безспорно фигурата на възрожденеца Петър Берон е привличала съвременниците му, привлича и днес със своя безрезервен патриотизъм и енциклопедичност.
Неговите братя и племенниците му дават също своя принос за Отечеството.
В историята на българската култура д-р Берон влиза като създател на първия новобългарски учебник и като реформатор на учебното дело у нас. Неговият “Буквар с различни поучения” (1824 г.), получил по-късно заради изобразения на корицата делфин наименованието Рибен буквар, представлява малка енциклопедия и е първото ни светско четиво за младежи.
Навремето учебникът играе революционна роля, тъй като заменя старото килийно обучение с практическите изисквания на живота.
Все още няма коментари