Откриха руснака, развял съветското знаме от Райхстага при щурма през 1945 г.

 
Ветеран, участвал в щурма на Райхстага през 1945 година, живее в руската Брянска област, в селцето Красная гора. Домът на 98-годишния Иван Лисенко се намира на улица, която носи неговото име.Иван Никифорович е заминал на фронта на 26 години и е достигнал до самия Берлин. След боя той е издигнал съветския флаг на втория етаж на Райхстага, съобщава lifenews.ru.

„Заповядаха ни да щурмуваме на всяка цена и да завладеем всичко. Аз бях контузен по време на щурма. Издигнахме знамето на втория етаж. То беше червено. Издигнахме го високо, за да видят всички, че войната е свършила и можем да живеем спокойно и весело, и можем да мислим само как да си изкарваме хляба”, спомня си Иван Лисенко. 

Дълго време след войната той поддържа връзка със своите бойни другари. Ходили си взаимно на гости. Но не познава починалия преди дни в Санкт Петербург Николай Беляев, който също е взел участие в щурма. Лисенко признава, че всички, с които е служил, вече са починали, и е останал само той. 

Героят на Съветския съюз живее заедно със 74-годишната си дъщеря Евдокия Лисенко. Тя отлично помни как на 4-годишна възраст е посрещнала баща си от войната. Това е един от най-ярките спомени в целия й живот. Сега жената се грижи за тежко болния си баща и прекарва голяма част от времето си с него. „Помня как се върна от войната като смел герой – с вдигнала глава, тогава обаче беше без ордени. Дойде и каза: „Върнах се”. Баба тогава лежеше на печката, извика ме и ми каза: „Дъще, ела при мен”. Аз й отвърнах, че няма да дойда и се скрих от него, казва смутено Евдокия. 

След това баща й заминал за Москва, за да получи златната звезда за най-високото войнско звание "Герой на Съветския съюз". 

Въпреки участието си в тези важни исторически събития, Иван Лисенко е живял изключително скромно. Дъщеря му признава, че в детството си не е разбирала значимостта на всичко, случило се в това време. „Живеехме по селски. Никой не поздравяваше по-особено, но оценяваха, че е Герой на Съветския съюз. Гордост има сега, когато станаха възрастни”, разказва дъщерята на ветерана. 

Семейството не води много богат живот. Но както и много други ветерани, Иван е уверен, че не е живял напразно – спасил е света от фашистките завоеватели.