Наклеветен поет се хвърли под влака

В списъка на българските поети между двете войни Никола Ракитин се подрежда някъде около Лилиев, Дора Габе и Емануил Попдимитров. Поетът от Плевен Ракитин (псевдоним на Никола Василев Панчев) е познат като майстор на приглушените и смирени строфи, близки до меланхолията на провинциалния даскал. Нежният лирик в по-голямата част от живота си работил като учител по литература. През 1932 г. съдбата му се обърнала - Ракитин бил назначен за директор на военноисторическите музеи в Плевен и околните селища. За поста е имало изглежда много мераклии (все пак държавна служба е това!), защото поетът събрал за кратко време върху себе си човешката завист. Новият музеен директор не се понравил на част от служителите и започнала подмолна война срещу него. Към началниците в София тръгнали доноси за какви ли не прегрешения на Никола Ракитин. Обвиненията с днешна дата направо звучат абсурдно, но тогава те стоварили планини от позор върху чистото име на поета. Наклеветили го, че разпродава имущество и предмети от музейните фондове. В Плевен направили ревизия и се открили големи финансови липси в касата на музея. Станало ясно, че това е наследство от предишното ръководство, но никой не искал да чуе оправданията на директора поет. А обвиненията нараствали с всеки изминат ден – хората в града вече говорели, че Ракитин живее нашироко, строи си нова къща т.е. “бъркал е в кацата с меда”. В същото време поетът теглил заеми, за да изхранва семейството си, почти шест месеца работил без заплата, защото плевенският музей преминал от просветното към военното министерство.

Завистниците и душманите на Ракитин раждат нови и нови сплетни. През 1933 г. той придружава румънска делегация из Плевен. До военното министерство стига донос, че поетът е продал на румънското разузнаване военна стратегическа карта и така е навредил на интересите на страната си. Чак тогава директорът прави първата стъпка да защити честта си. Поисква от началството да му направят пълна ревизия, като му запечатат кабинета: “Прекратете пъкления план срещу мен, за да се хванат истинските престъпници, ония, които десетки години са дерибействали из музеите”. Но изглежда, че вече е твърде късно за жалбите на Ракитин – на 16 септември 1933 година той е уволнен със заповед на министъра на войната генерал Кисьов.

С уволнението неприятностите върху главата на поета не свършват – вече е много трудно да си намери работа. Пристига и фаталната призовка да се яви на 2 май в столичния съд, за да отговаря по обвиненията, че е присвоил вещи от музеите, които две години е ръководил. Лирикът не издържа абсурдността на клеветите, които се сипят върху него. На два пъти прави опити 
за самоубийство вкъщи

Отчаян от всичко, на сутринта на 2 май Никола Ракитин се прощава със съпругата си и децата си и тръгва с влака от Плевен за София. Когато вагоните наближават гара Своге, той излиза от купето и тръгва по коридора. На приятеля си, с когото пътувал заедно, казал, че става да се разтъпче. Когато влакът влиза в тунел №3 до гара Реброво, скача от стъпалото на вагона. 

Кървавото самоубийство шокира всички пътници от влака. След аварийно спиране събират парчетата от трупа на злощастния поет по цялото разстояние на еднокилометровия фатален тунел.